Събудих се в средата на магичен сън , в хладното ранно лятно утро , в удобното си апартаментче , и докато протяжно се събуждах бързо превъртях лентата на почти реалния ми спомен от сънуваното .

Бях на село сега , както едно време , където отдавна не съм бил . Дядо ми беше жив и тръгвахме в ранното хладно лятно утро , но с някаква ръбата червена машина на която беше трудно да се задържиш докато се движи по селския черен път .  Пътя който изминахме мога да измеря с въздействащото присъствие на дядо , а не с време и разстояние при все че пътувахме бавно .

Пътя свърши с порта и ограда , които не трябваше да са там на обществения път . Дядо отиде да разбере какво става , а до мен се озова някакъв човек – той май беше тръгнал с нас от селото – не съм сигурен .

Портата се отвори , и  излезе човек с намерения , които чакат  твоите намерения .

Спогледаха се с моя спътник – две решителни синеоки натури , жизнени  и силни .

Разбрах че можем да минем и влязохме .

Вътре се разхождах сам  и разглеждах . Беше като площад или дълга главна улица с масивни къщи като в богато село на главен път от хиляда деветстотин  двадесет и първа .

Като в сън отникъде се появи моя вече много бивш шеф – един пухльо за който все по-весело си спомням .

Каза ми  , че тези къщи били част от моето село .

Но аз зная , че в моето село няма такива къщи .

На второто повторение вече съм се наплискал с вода  , сложил съм късите панталони и край мене радостно се върти кучето ми с подканящи искри в очите , като че за първи път ще ходим на разходка . Където и да мръдна ме следва като „кудук” – както казваше дядо ми .

Все едно че съм бил на друга планета тогава . Макар че то с какво съм по-различен и с какво е различна планетата на която съм сега .

Знам повече думички , но  някои съм забравил , и само  от време на време като мълния ме осенява някоя такава като това „кудук” която винаги съм знаел какво означава , без да се замислям защо . Думите както и хората са живи докато се употребяват . Хората както и думите живеят толкова колкото смисъл се влага в тях .

Наглед странно колко бързо някои си губят смисъла . След като дълго време са имали много голям смисъл , след като масово са имали смисъл .

Думите стават излишни , а хората стават на маймуни .

Интересно обаче , излишните думи все по рядко се употребяват , а маймуните – напротив .

Като изключим пълната свобода с която разполагам , децата и ипотеката , гравитацията ме тегли към живот който може да се сравни с планета – Планетата на маймуните .

Дотолкова е сериозно , че първо пробвам по маймунски – да не уплаша човека който е насреща ми .

Да не говоря за телевизията и модерните комуникации , там всички приличат досущ на човеци . ПиАрите – странно ,изглежда че още хора ги учат .  На социолозите как да вярваш като ти кажат , че този и този са човеци , като ги виждаш същински маймуни .

Философски погледнато , Големият Свят е превзет от маймуните , макар че и Кондолиза и Хилари приличат на жени , а Кофи Анан прилича на човек .

Надеждата ми беше в Малкия Свят , НО голямата разлика в общия водомер ме навя на маймунски мисли .

Докато тихо се приготвям из къщи кучето бурно трополи и събужда жена ми .

Снощи си заспал , събуждам се , телевизора гърми  , дистанционното си го гушнал някъде , разсъних се и после не можах да заспя . Голяма си маймуна – изстрелва жена ми докато успея да затворя вратата .