Жегата отново се завърна по изотермите които наизуст сочеше онзи ден Никол Станкулова и заля доскоро наводненото градче  живнало от новите английски съседи .

Богомил Баскерета дръпна виновно от цигарата си и отпи кафето в картонена чашка от автомата залепен за цветарското магазинче на оная стара лачена чанта – цветарката .

Пусна погледа си надолу по улицата , че беше време да се покаже намаханото моме , на което единствено в повече беше златото по ръцете , краката , ушите  и гърдите –  е ,  то това на пъпа почти не се забелязва .

Калдъръма беше почти пуст . Учениците бяха във ваканция , англичаните трябваше да се появят след малко , а местните се събираха пред общината , с искане за асфалтиране на паветата , както бяха направили умниците от областния град .

Богомил Баскерета твърдо знаеше , че това искане е глупаво . Беше работил години в Чехия , и още не можеше да се начуди ,  как хора които мечтаят и въздишат в кафета и механи по Прага и Старе Место  искат асфалтирана Главната .

След тежката зима асфалтовата настилка която положиха по най-добрата обществена поръчка беше станала на поп корн , но под нея светнаха старите павета .

Нищо – утешаваше се Богомил – с новия асфалт ще ги консервират за децата  ми – което леко го стресна понеже той деца нямаше , макар че женска компания за „Брястовете” винаги имаше .

Богомил имаше ищах за работа и беше напръскал пред офиса си в сутерена на една огромна сграда хваната в крачка от строителния бум , беше пуснал скайпа , фейсбука  и беше заредил плейлиста си от тубето .

Богомил Баскерета се беше върнал от Чехия с пари , колкото и да го бяха претръскали украинците които държаха за топките гастарбайтерите в Централна Европа и понеже беше отворен за технологиите и конюнктурата , си направи фирма за  видеонаблюдение и дистанционен достъп . Бизнеса беше вървежен , защото местните бизнесмени много се развличаха да гледат работничките си на сензорните екрани на джиесемите си , докато се чудеха къде още да вложат пари . Не се налагаше да правиш маркетингови глезотии , бизнес планове и да държиш стока в наличност – само едни красиви брошури с последната дума на  пластмасата   , електрониката , механиката и оптиката която те гледа отвсякъде с присвити очи .

Напоследък работата намаля действително , че меверето някои класифицира в показни акции , някои избегаха , на някои омръзна да гледат дистанционно дали вятъра клати сливата в двора вилата в Скалак . Но Богомил отдавна беше разбрал че интернет може и да бъде полезен , стига да знаеш кога да спреш с жълтите страници и порното .

Истината сега беше във фотоволтаиците и ветрогенераторите , и когато видя ветропарка на Калиакра и екскурзоводката на руската група която обясняваше разпалено за подвига на Ушаков той замечта за ветрогенератор .

Красиво е , екологично е ,  перспективно е , и най-важното , ако не беше , щеше ли да се захване с това , онова недоразумение -  общинския съветник , дето ако не са баща му и парите му няма да може да си обуе панталоните .

Така с бизнес и мечти Богомил Баскерета караше дните , а нощите караше в „Брястовете” или където го закара таксито по прищявка на компанията .

От работата си в Централна Европа и от редовното ходене за коли от Холандия Богомил Баскерета  донесе онази свобода и непринуденост в общуването каквато на обикновените българи липсваше поради ограничено потребление на народни блага .

Затова Богомил Баскерета не гледаше с обичайното пренебрежение , насмешка , а не рядко и с презрение съседа си по бизнес  Бат Любо Любезния  който имаше фирма за климатици –въпреки че имаше основания .

От офиса на Любо започваше низ от офиси на фирми за климатици , а от другата страна на улицата бяха фирмите за дограма и магазини за строителни материали .

Богомил Баскерета дори на майтап и на истина обсъждаше общо портфолио с бат Любо , въпреки ясните индикации , че клиентите на Любо едва ли се нуждаят от видеонаблюдение , а там където работи Баскерета не ползват сплит системи .

Днес Бат Любо странно закъсняваше , което направо събуди неспокойство у Богомил .

Той дори посегна към джиесема , но се сети че е рано да се безпокои за Любо защото са на различни мобилни оператори . 

Това че не можа да улучи от далеч с фаса продъненото ново общинско кошче допълнително сконфузи Богомил .

Колкото и да беше по природа оптимист , някои съвпадения като днешните караха Богомил да се съмнява .

Слънчев лъч от сребрист джип заслепи Баскерета тъкмо когато качваше снимки от мобилния .

Джип джип колко да е джип – Хюндай . Народен джип помисли си Богомил .

Джипа спря пред Богомил и от него първо пъргаво изскочи Бат Любо , а после любезно му махна една хубавица .

–        Кръвта вода не става Богомиле – смее му се бат Любо .

Стефка бе , не ни забравила , дошла да ни види – сочи хубавицата в колата бат Любо .

Дъщеря на моя трети братовчед от Сливен , дето съм ти разправял , зам. Министърка дет беше при Никито ..

–        Стига с тези министри и министерства чичо Любо – слиза изискано от джипа момичето –

Ще се занимавам с ветрогенератори .