Интересното започва когато слезеш от колата . По същото време когато това ми просветна спрях да гледам филми за настроение . Моята абитуриентка постоянно гледа филми ? Съседа ходи на кафе с кола ? Нашата кола спря в края на февруари . До онзи ден в края на юли беше много интересно , полезно и забавно , когато едни стари познати спешно продаваха кола която се съмняваха , че някой в момента ще купи . Харесахме я по-бързо отколкото после се почерпихме с жена ми наливна бира по случая . Средно голяма , стара и запазена кола , като средно голяма заплата , като старо вино и запазена като  жена ми . Всичко се нареждаше като на филм . Жегите се дръпнаха , морето отново ни беше близо , и започнахме да правим планове по 6-ти септември . Тогава внезапно излезе на един сайт който следя често -Гитариада "46 Зайчар Сърбия , с представяне и концерт на нови и стари музиканти които винаги съм искал да видя отблизо . Най-трудно беше да убедя жената .  Още по-трудно е да и обясня , че ще оставим колата на граничния пункт и ще трябва да отидем пеша до Сърбия , защото не сме прехвърлили автомобила на наше име . Когато преди две години се разделяме със съдържателя на очарователното мотелче , хотелче, крайградско за Монтана ресторантче "Балова Шума" , той сигурно си е казвал че нас няма да ни види повече .  Е , видяхме се отново . Много хубаво място е "Балова Шума" . Сашо посреща с настроение хубава храна и подслон гости , да е жив здрав. На сутринта бавно и с наслада пъплим към Кула в Северозападналата България . Влизаме в Долни Лом и си говорим за един познат , преселил се от тук в нашия край . И виждаме сина му . Изненадани сме много , а още повече един местен жител . Като на филм . По обяд в събота Кула е почти без хора , а ние сме гладни и ме гложди срещата с граничния пункт . Работят две заведения . "Съжаляваме , готвим за погребение" - извиняват се в едното - тип последни соц издихания в сезон . "Съжаляваме , готвим за кръщене" - казват ни във второто заведение . Кула - в две изречения . Във второто ни влязоха в настроение и ни нахраниха .  Вкусно и евтино , като преди . Кула - в три изречения . На граничния пункт се суетя предусещайки отговотите. "Да оставим колата някъде по-далеч от Вас и да отидем пеша до Сърбия?" - налучквам посоката аз . "Не може да я оставите тук" - ми казва очаквано нашия митничар. "Ще отидете с нея" - добавя с усмивка той . "Ами сърбите?" - не вярвам си аз  "И те ще ви пуснат" - успокоява ме униформеният симпатяга. "Приятно" - пуска ме след малко и сърбинът . Като в сценарий , който аз съм писал . 23 години чаках този ден!