tit   Лукреций Кар  :)

 

Баскерет от село Рупча ! – кефя се приповдигнато на надписа „РУПЧА” , горе на хълма пред мен .

Все едно съм слушал Симеон Идакиев ! - смея се с глас на една малка историйка през пролетта за която се сещам .

Чувствам се така , сякаш камък да стисна вода ще пусне – както се казваше преди , когато бях на годините на децата .

Чувствам се като Господ !

Знам всички отговори на въпросите които не стоят пред мен !

За АЕЦ-а може да ме пита човек , ако ще ходи на Референдума .

Единствения въпрос на който все още не мога да си отговоря е какво ще правя ако ме уволнят или напусна сегашната си работа .

Напоследък нещо сам си приказвам , дори продължавам мислите си на глас . Може би когато човек открие отговорите и полудява или го подлудяват ...американците,  министрите , председателите на комисии , спортните водещи , уелнес процедурите от рекламите с безкрайния енджой-забавления по радиостанциите .

Слушах вчера „Хоризонт” или „Христо Ботев” , един човек на духа говореше , че българите не сме гладни в този смисъл , гладни сме духовно . Само по тези радиостанции знаят моите отговори на въпросите които жена ми никога не ми задава .

Може и тя да ги знае ?

Едва ли !

Ако знаеше , нямаше всеки ден да очаква признание за работата си от шефа .

А аз от години и разправям да започне да работи за себе си . Има вече занаят от работата която практикува . Занаят който може да се котира в нашата свита интонационална среда .

Аз например какъв занаят съм придобил , че да се освободя от герберското нахалство на този мaлоабразивен дето го сложиха за шеф , да се отърва от служебното присъствие на тройната и други обезмаслени коалиции , да изляза от зоната на поражение на експлозивната имплозия  на групови боричкания по малки нужди ?

Върти ми се в главата , да превърна хобито си и натрупаните от работата други чудатости в професионално забавление като аниматор в туризма и всички останали психотерапии и телекинези на духа и тяло .

Преди две седмици , излизам във винетната зона и преди полицаите дремещи за закона след захвърлен от пътното знак 50

гледам едно момче , което маха на стоп неглижирано и спокойно като чужденец  със стегната раница и закопчано отгоре ѝ шалте ,

в поза – гражданин на света . Почти спрях , но гледам до него едно куче – сладко лабрадорче като моя „падре Акселм” .

И подминах . С колата подминаваш нещата и си навличаш още по-бързо проблемите .

Вчера Живота поправи грешката ми !

На стоп беше същото момче със сладкото куче .

Случват ми се много хубави неща напоследък .

Откакто излязох на пътя !

Само да изляза на пътя !

 

 

 

 

 

Имам много строг редактор, да ти призная.:)
Прихваща ми коментарите навсякъде...но ще отворя прозореца малко:
Безстрашие е да се хвърлиш надолу с главата в океана, смелост е да изплуваш от дъното му!:)Докато отделяме време да формулираме въпроси, губим време да живеем...
В тоя смисъл страхът е нужен, въпросите - също!
Кет флоша е в баланса!:))

се поставят запетайките . Може би защото все ми пишеха черни точки :)
и знаеха че нищо няма да излезе от мен - и точка . Още дядо им беше поставил точка на живота който бяха ми избрали , те ми водеха с многоточия дълги като в глупави формуляри които само аз попълвах , но когато аз въпреки това ги попълах , те се правеха на важни запетайки :)
Безстрашие е липса на страх .
Страх е когато губиш вяра в себе си , че ще се справиш .
Когато имаш вяра в себе си - значи си безстрашен .
Смелостта е да промениш ситуацията .
Да променяш ситуацията е равносилно на :
на премерен риск - тогава може да оцелееш
на непремерен риск - да чакаш до изборите :)
Може да си безстрашен - без да си смел
Въпросът е : какъв да бъдеш ? безстрашен , смел или да се криеш зад въпроси :)

"Какъв да бъдеш?" - пак въпрос е!:)
И колкото да презираме Фортинбрас, вината все Хамлет отнася!:(

За Фортнамкойси остават мезетата...

Пия виното чисто, да ти кажа!