Постинг
22.10.2012 23:15 -
Турците в Турция
След като падна Стената и границите постепенно се отвориха , отминаха първите куфарни вълни , нарязахме ракетите и получихме самочуствие с жена ми , като отмина дивата демокрация . един ден се запътихме към Турция . Един мъж , жена , деца , стара кола нов внос и много натрупано желание за пътуване .
Защо Турция ?
Освен всичко друго ни беше най-близко като разстояние . Не ми дойде на ум нищо друго ! За Гърция не съм се замислял , Македония беше далече , Сърбия воюваше , за Румъния нямах претенции .
После минаха 4 години и сега като пиша за пътуванията си из Турция , които можах да си позволя , мога да разкажа само много хубави неща и страшно готини спомени . Не мога да скрия , че в началото бях изпълнен със страх . Макар , че не съм категоричен , може това да си беше моят страх , не непременно породен от пътуването , а по принцип .
Кратките дни мога да ги разказвам с дни и години . с най-добри весели чувства и житейски примери .
Ферибота до Лапсеки , хотел "Гранд Емин" в Истанбул , плажа на Инеада и дузина пълни с историйки истории .
Така минаха най-щастливите години от живота ми , което ме навежда на мисълта , че демокрацията е хубаво нещо за такива като мене !
Миналата година по това време едни приятели от Банкя ни се обадиха ,че много им се ходело до Турция !
Ходихме до Одрин натам се склонихме !
Направих им програма да обиколим всичко , даже и това което се канех всеки път .
Желанието да хапнем ни хвана насред модерния аутлет и въпреки цените арнисахме .
Посрещат те като министри ! Оле , че сме готини , но сме работници ! Жена ми е Директор , но в държавата на златките това не значи много .
А сервитьорчетата даже ни се зарадваха , без да има нещо конкретно !
И Жорката явно му действам успокоително иска да пием по бира !
Не ще да знае , че е скъпа , даже на магазина .
Викам на сервитьорчето 2 бири .
– Тук няма бира ! - казва момчето .
– А наоколо , по другите ресторанти ? - въртя си погледа .
– Няма ! Никъде няма ! Тук нищо няма ! - казва момчето .
На мен ми стана тъжно ! Момчетата ни изпратиха като министри , а ние си поръчахме най-възможното при техните цени .
Може и аз да се преекспонирам!
Миналата година работата ме запрати към едни българи които бяха награбили много бизнеси и в надморската част ги представяше един с арабска именна традиция .
Та 3 дни съчетавахме работата с пресечения терен и през цялото време наследника на Мохамед и наследника на Сабазий дума не обелвахме , като не смятаме приказките за облаците над Шарлана , безпътицата на дървената мафия , празните къшли и пълната мъгла.
Свършихме работата , каквото и да ни струваше и моят авер ме кани на кафе !
И тъкмо говорим по същество , му звъни телефона и той започва да говори на арабски !
– Иии казах им на синовете да научат арабски ,ама не ме чуват ! - отговаря на погледа ми човека .
Имат бизнес с араби , единия във Франция , другия в Холандия , а мен търсят!
И като ми заразказва ! Викам му , защо не напишеш книга ? - питам го
–Няма да ми стигнат химикалите ! - усмихва се най-после той
–Какъв си ти ? - загърбвам протокола аз
–Български гражданин ! Прадедите ми са дошли от Конья -житницата на Турция .
Рабодих в най-големия завод в Истанбул !
–Защо се върна ? - питам го
–Не ми хареса техния начин на мислене ! - допи си кафенцето човека .
................
Днес докато се прибирах и пред общината гледам един познат от тия които да се чудиш за какъв ги срещаш в живота .
Явор - общински съветник и други несъвместими неща !
Дето вика тъщата , такова нещо - ни турчин , ни българин !
Няма коментари