– Годината отмина Бас ,  слава богу без видими физиологически промени и геомагнитни резонанси , но все пак съм на „минус една” , дъщеря ми на „плюс” едно безгрижно лято , а дянков на „нула точка един” мандат . Чудно е как останаха овластени и в тази обиколка около слънцето, като жена ми е по-добра в семейното бюджетиране, и бурканите от килера ни спасяват по-рядко от траншовете на НЗОК към националния бюджет.

–        Като те слушам – казвам му – мисля че е време да подредиш мислите си , да приготвиш „Бъдника” и да преструктурираш кредитната си истерия!

–        Не съм подозирал , псевдонима  ти в съпричастност към І_во спрежение и VІ_ти търновски полк, но даже и жена ми не знае за кредитния ми рейтинг в момента!

–        Не знам за какво говориш , а и комисията по досиета не ме е търсила, но знам от опит и гангстерските филми, че работата е  хоби за истинския мъж. Само живота на кредит може да те направи „истински американец”!

–        Аз се надявам вече 20 години на „зелена карта” , но не знаех че може и с кредит да се случат нещата, а и толкова чаках да стана Председател на „Взаимоспомагателната каса”.

–        Защото  не си ходил на лагер в „Прохода на Републиката” , не си „ашладисвал” сливи на „Опитното поле” и  „интерконектора” ти идва наготово. Аз си мислех, че нищо не може да ме изненада, когато лихвите по кредита ми опръскаха самочувствието, като пишман шофьор в кишата на Фандъкова. Няколко дни ходих „на автопилот” и жена ми ме изнервяше с присъствието си, и накрая се реших да посетя банковия клон на „моята” банка. Не съм претеглял с везна  достойнствата им по анкетен формуляр , но клона в „Клуцохор” имаше и паркинг и се спрях на него. Всичко ми вдъхна доверие  , не ме усъмни дори охранителя вътре! Обслужващата им система можеше да ме изпрати и на по-красиво гише, но тогава още не знаех , че ще ги обходя всичките все едно съм на спортно ориентиране под „Еледжик”. С две думи , за един месец ходих там повече пъти отколкото за годината в „Трите вятъра”. Не бях се обяснявал на толкова хубавици откакто се бяхме напили на „Хармани” в Созопол едно време. Стигнах дори до тази която ми се наби в очи още първия път и после я сънувах в по-интимна обстановка, а тя ми определи среща след две седмици със съдия изпълнител! Така изоставих колата и отидох  в клона на „дика”* – мястото беше хубаво докато там имаше „Бирария” , даже оказа се Ангела Меркел идвала там като комсомолски секретар? Влизам там и усещам липсата на класата от „другия” офис, а охраната ме заведе при една служителка!

–        Здравейте! –усмихва ми се тя– Ще направим за Вас всичко което пише на брошурите Ни и ще ви причиним дребния щрих, заповядайте седнете!

Толкова бях разказвал историята си, че вече разбирах нейна обреченост, но иначе си бях изгладил правописа и й разказах..

–        Ще видя каква е ситуацията с Вас! –казва ми тя- Сега единствено Вашите проблеми ме делят от Майчинството ми утре.  

–        Честито! –казвам й-Надявам се да не ви се отразя на хемоглобина!  

–        Такаааа! –казва след малко тя и проследява „линията на живота” ми с показалец по монитора.– За Вашите похождения които ми разказахте, НЯМА никаква следа в системата Ни!

–        Но как така! – питам

–        Ами ето Вие сте просрочили , имате Увидомително, от „кол центъра” на колекторската фирма са ви звънели по-често от „бомбена” заплаха, дори виждам тук един овърдрафт който виси!

–        Чакайте Вие все едно , че „гледате на ръка”! – чудя се.

–        Просто докато Вие „следвахте релефа” на колежката от „Междуфирмена задлъжнялост” аз разгледах в Системата. И НЯМА никаква следа за Вас там!

–        Няма , каквото означава на български ли? – питам съкрушен

–        Н_Я_M_А ! – наднича в очите ми тя – „Н”-като Неапол , „Я”-като Ямайка, „М”-като Малдивите, „А”-като...!

–        „А”-като Айтос на „Генгера”! –обаждам се плахо аз.

–        „А”-като Амстердам ако ме разбирате! – въздиша тя.

–        И сега ко праим? – губя всякаква надежда и присъствие на духа

–        На първо време не ползвайте този жаргон! Защо не дойдохте по-рано?

–        Преди девет месеца ли? – питам

–        Ясно, Вие приемате желаното за действително и се уповавате на Куелю и Хорхе Букай!

–        Имам ли надежда? – питам

–        Попълнете тази бланка-Молба и слушайте какво ви говоря! –казва ми тя

–        Ох , вземете Душата ми и личните ми финанси! – поемам въздух аз.

–        И няма да ходите по други клонове! – смее ми се тя.

....

–        И всичко свърши добре Бас?

–        Тази жена е родена за Америка , човече! – клатя глава аз.