Постинг
08.01.2014 20:24 -
"Между празниците" - кавър на "Рождество Ботево" на Ивайло Балабанов
Автор: baskeret
Категория: Други
Прочетен: 1227 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2014 12:30
Прочетен: 1227 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 13.05.2014 12:30
Котак на покрива – примижва врана
А иначе – мъгливо бял пейзаж
Неделята залита с пълна кана
Градът мирише на студен паваж.
Начерпан бенефициент – празнува януари
Парите му по сметка се множат
И буйни песни механджийски стари
В мъгливо белия пейзаж кръжат.
Не вали…до Атанасов ден мъгливо
Котака приближава тих
Но враната да клъвне го лениво
Изплъзва се възторжения стих.
Римата не струва нищо - даже и стотинки
Гугъливо блясва в моята глава
На хижата под Ботев ближехме със теб снежинки
Метео -дълбоки рими пиша за това!
Рождество Ботево
Върху антената - барутна врана,
а иначе - църковно тих пейзаж.
Неделята залита с пълна кана.
Градът мирише на екарисаж.
Пиян пчелар - празнува януари:
пчелите му небесни се роят.
И буйни песни Ботеви и стари
в църковнотихия пейзаж летят.
Вали... Вали и бавно побелява
дори и враната в пейзажа тих,
но врана да го грабне, все не става
от този сняг един възторжен стих.
И отговорът прост - за две стотинки -
куршумно блясва в моята глава:
щом Ботев не е писал за снежинки,
какъв възторг да търсиш във това!
А иначе – мъгливо бял пейзаж
Неделята залита с пълна кана
Градът мирише на студен паваж.
Начерпан бенефициент – празнува януари
Парите му по сметка се множат
И буйни песни механджийски стари
В мъгливо белия пейзаж кръжат.
Не вали…до Атанасов ден мъгливо
Котака приближава тих
Но враната да клъвне го лениво
Изплъзва се възторжения стих.
Римата не струва нищо - даже и стотинки
Гугъливо блясва в моята глава
На хижата под Ботев ближехме със теб снежинки
Метео -дълбоки рими пиша за това!
Рождество Ботево
Върху антената - барутна врана,
а иначе - църковно тих пейзаж.
Неделята залита с пълна кана.
Градът мирише на екарисаж.
Пиян пчелар - празнува януари:
пчелите му небесни се роят.
И буйни песни Ботеви и стари
в църковнотихия пейзаж летят.
Вали... Вали и бавно побелява
дори и враната в пейзажа тих,
но врана да го грабне, все не става
от този сняг един възторжен стих.
И отговорът прост - за две стотинки -
куршумно блясва в моята глава:
щом Ботев не е писал за снежинки,
какъв възторг да търсиш във това!
