Някой разправяше наляво и надясно, как колкото повече научавал, толкова повече се притеснявал че нищо не знае! На мен  пък  всичко наоколо ми изглежда толкова познато!

И онзи ден така идва дъщерята вторачила поглед в джиесема! Познато! И аз бях така, само че нямаше тогава джиесеми!  

Кажи „Добър вечер“ – казвам й – и тя каза, даже ме попита какво правя – днеска явно сме в настроение, Чудо!

Чета – казах й – за „qr“ кода, много съм впечатлен!

Че то го има от години! – обича да издевателства над мен тя

От 1994, казва Уикипедията, почти връстник ти е, но аз имам пред вид, че сега и тук при нас, без да се казваш „Тойота“ можеш да го използваш! Даже си направих собствен! Дай си джиесема!

„Така има шанс да ме чуеш какво ти казвам…“, какви са тези глупости? –пискливо и подозрително  ме гледа щерката. Ооооо! – и офейка от стаята.

Няма смисъл да я викам! Ще се върне! След два часа се върна!

Ето! – с насмешлива и леко презрителна усмивка носи обелка от банан, отлепва етикетчето  от нея и ми я дава. И бързо офейква.

След час почуках на покоите на принцесата!

Това което ми даде е адрес на голяма търговска верига от Казан – Русия! – казвам й. Нямат български партньори!

Откъде знаеш! Да не си Поаро! – гледа ме подозрително дъщерята

Писах  по имейла който имаше на сайта! Писах им за обстоятелствата…!

Каза ли им, че и ти си от Казан! – усмихва се дъщерята.

Това най ги впечатлило! И руския ми, за българин!

Канят ме на техни разноски в Казан!