Периодично ме спохожда мисълта да напусна този град! Не казвам че му има нещо. Може на мен да ми липсва! Но има моменти, когато от Боровец през Казармите, Търговска и Центъра ,не срещам нито един който да ме забележи или да забележа. На работа в областната пристигат едни и същи хубавици, които отдавна не харесвам, на спорната зала пият кафе местните поколения, а под красиво зелените дървета в парка настигам фразата: „ ех откакто се върнах от Милано, двореца Сфорца, разкошен Парк, този ми се струва селски“! За обратния път няма какво да говоря! Не можаха да прекарат хубава водана градските чешмички. Хората аквадукти са правили преди две хиляди години, сега фонтанчетата ни разхлаждат с язовирна вода, а тази от Запълня изтича за „Бог да прости“!
По същия начин вчера започвах да преживявам разказаното и се чумерех на изгрева когато пред мен се оформи един чужд силует! Тук не ходят и рядко се обличат така. Ето това му липсва на този град! И чужденци му липсват! Кимам му да разбере, че съм го забелязал!
-Добро утро! – казва ми човека.
-Добро утро!
-Ние се познаваме с Вас май! Аз съм ника „kraglo zero”, а Вие сте Баскерет!
-Нямаше да се сетя от аватара!
-Аз Ви познах по фланелката от Кампучия, от последния пост! Чета, но не коментирам…! Ей на този „приятел“ тръгна с мен от горе и не се отказва! – съглеждам кучето което е спряло на два метра от нас!
-Виждам го редовно да ходи така след хора! Харесва си явно някой и дълго го следва! Една жена чух да се оплаква на „Гурджовата аптека“: „ууу върви след мен от старата пиаца“! Вчера го видях на обръщалото на 16-ката, с една щастливо луда дето кръстосва града! Сутрин стои до баничарницата „Славяни“ , а надвечер на пазарчето на „Шерадз“. Много е недъгаво!
-И е сляпо с едното око! Но като го погледнеш – голям красавец!
-Да те е страх да го погледнеш!
-Не бях го виждал! Системен админ съм в „Сияна-нет“ и изобщо съм нощна птица!
-Има ли работа?
-Колкото искаш! Пиша скриптове програми, приложения!
-Кучо наистина е много красив! Елегантен!
-Съвършен! Нищо кучешко няма в погледа му! Виж!
-Крака му обаче е пострадал много!
-Ще взема да го заведа при вуйчо ми. Ветеринар е! Макар че изглежда невъзможна работа! Обаче, не личи да му пречи! Да го закарам на село при дядото ли?
-Рано му е още за село!
-Добре! Хайде, чао! Може да пием кафе някой път!
-Може! Чао!
…
В погледа му можеш само да се огледаш! Интересно, толкова пъти съм го виждал, а никога не е тръгвало след мен!