Работихме с едни приятни колеги от „Сръбски камък“ в Горна Кремена, и си изкарвахме добре почивното време. Търсехме скандий и антимон, търсихме и грешката на едни хидростроители от Морава, и освежавахме разговорите с българска бира и сръбски цигари! Тогава небето в Сърбия се отвори, а лелите ми се сетиха да си търсят земите, та Зоран отиде да види какво му е оставила Природата, а аз заминах да видя какво са ми оставили Роднините!

Както и предполагах, със Зоран сме заварили едно и също, но там хората се бяха върнали, а тук  ако изобщо чакаха някой да дойде, се разчиташе на дългите години живот за българския етнос, буйните години на ромския, и на силния дух на съгражданите мюсюлмани от съседните села и вече установилите се в града! Все пак тук Държавата работеше с всичките си чаркове, механизми и спирачни системи! Работеше общината, съда, нотариуса, полицията, пожарната, горското , гимназията и детския санаториум.

Имах на разположение няколко дни!  На първия свършихме деловата работа и лелите се разотидоха, на втория ходих да видя Петьо и бизнеса му, а на връщане случайно видях няколко познати, на третия видях че майка ми уж привидно ме слушаше да й разправям за перспективите на фирмата, а се напрягаше да чуе репликите от телевизионната играа и  разбрах!

-Ще отида да видя вуйчо и вуйна, и утре си заминавам!

-Се бързате да заминавате –веднага разрежда майка ми – снахата без теб не може, ами що не дойде и тя…!

-Нейната работа е друга…!

-Те хич не са за гледане вуйчови ти!

-Знам! Ама от години не съм ги виждал! А и откога се каня да видя нотариалния акт дето ми разправи, дето прадядо е купил имот от Буров!

-Да, да! Даже го снимай да го имаш за спомен! Още ме е яд че не го взех докато беше жив дядо ти!

-Гледам – развеселява се вуйчо ми – пият в едни големи чаши, не айрян ами таратор!  Братовчед ти като ме води в София при професора! На времето какъв таратор ядехме, докато беше жив баща  ти…!

-Голямо блъскане беше!

-Ама млякото, мляко, месце!  Те затуй не върви тая България, защото всички станаха учени, и никой неще да върти мотиката!

-Ама не може с пет крави и двайсет овце да правиш бизнес! Утрепия е!

-Бизнес! То сега само бизнес! Крадат крадат!

-Ами братовчеда!

-Ее той знаеш! Всичко сам!

-Знам, вуйчо! Защо не отидете на санаториум някъде!

Ааа! Санаториум! Сега като хапна, гледам Славито, после ще отида отсреща на магазина на Мима, ш пийним по една биричка! Ей тука съседа изчуква коли, става моабет!

-Много оживено бе, браво!

-Сички ма уважават тук! Колко мляко съм им давал…!

-Никакви пари в туй мляко! – обажда се и вуйна – Утрепахме се! Викам му, хайде да отидем на бани, ей Мазарката много доволна!

-Всички са мошеници!  Нали разправяше бай Митьо – храна, колкото да се каже! По телефона – нямало места, а там празно! Въртят далавери! На Поморие храната била бол, пък! Тя шъй, някоя стара! Отде? Ай ще им се невиди! Знам аз! Ей тука! Всички ме знаят, всички ме уважават! Пък и пари?  С тия пенсии! Няма!

-Нотариалния акт от Буров, може ли да ми покажеш…? – сещам се аз

-Ей …! Почва вуйна ми

-Минали работи! Де да ги знам! Тя, дали майка ти не го взема? – вика вуйката

-Отидете на почивка! Ще кажа и на братовчеда! Нали!

Излизам от града на другия ден, подминавам каракольовата чешма, и ме спира полиция!  Тъкмо да се притесня какво пропускам, и гледам брата на Стойко, какъв бръмбазун беше като ритахме на „Бабичка“, а сега като портманто!

-Иии Бас! Драго ми е да те видя! Запиляхте се с брата по градовете! Той си идва за Великден! Разминахте се! Забравихте ни бе! Абе, вуйчо ти олекнал с 300 лева! Поне за толкова казва!

-Кога?

-Вчера! Тъкмо се наобядвали и спрял един бус! Ремонтирали покриви! Уж! Много евтино вземали! И той ги пуснал! Единия в буса другия на покрива, а двамата го сгащили – давай парите!

-Няма и час откакто бях у тях!

-Аз пък бях на сто метра, у Балездрата, сещаш се! И на Мима имало хора,  Мазара  кърпел аспуха на Койчо от Пранговите…!

-От теб научавам!

-А! Той зет му отишъл вечерта, и видял улука да виси! Че а, че ъ! 300 лева! Може и повече да са били! А аз бях на сто метра! Щяхме поне да ги хванем веднага! То все тая - ама, те само са ги заплашили, абе у Балездрата бях, на сто метра! Да беше извикал…!

-Ами буса!

-Видяхме го същия на записа, от камерите на газстанцията!

-Заминала работа! Търси ги, а и да ги намериш…!

-На Талим таш, на разклона, снощи намерили в канавката един плик стари документи! Имало един с името на някой си Буров!