Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2016 15:18 - Дядо Димчо бахчеванджията
Автор: baskeret Категория: Други   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.09.2016 15:21


На четиридесет започнах нова работа в политическо затишие в страната, в затишието преди световната криза след тихо проведен европейски конкурс! Стана случайно, Баскерет, въпреки че упорито търсих.

Три дни, след три месеца чакане, бях най-щастливия човек на земята.

След това се раздвижиха политическите анти и циклони, гръмна „лемън брадърс“, и се оказа че резултатите от евроконкурса са прибрани в непрозрачни български папки.

Първата година очаквах системата да се отърве от натрапниците!

Втората година очаквах системата да се отърве от системните си пропуски.

Третата година дочаках натрапниците да се интегрирах в системата.

Четвъртата година дочаках натрапниците да натрапят интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК).

Петата година ИСАК ме причакваше като натрапник.

На шестата ми заши бадж със снимката ми и персонален номер ИСАК-28-11-дтиxxxx и така легитимиран продължавах да посещавам бенефициерите употребили евросредства.

Човекът срещу мен така и ме посрещна, поредния натрапник, персонален номер, който му въртеше номера от името на ИСАК.

Прелистихме, преброихме, пресметнахме, презаредих на бензиностанцията и тъкмо да се разделим и той ми предложи да пием кафе, по-скоро от благозвучие.

Приех, за благодарност.

Като интелигентни хора, се чудехме как да се заговорим. Както и да подведеш разговора, всички пътища водеха до София. А София водеше обратно всички беди. Само децата му бяха останали в София.

Моите са малки, а аз съм от Раздел.

Значи не съм тукашен!

В съседното село обаче имам роднина! По линията на жена ми де!

–Кой в съседното село? - пита ме човека.

–Дядо Димчо! - казвам му.

–Димчо..., бай Димчо Бахчеванджията...? - пита ме учуден човека.

–Не знаех че така му казват, но иначе съвпада, много го уважавам! -сещам пред очите си дребния жилав и усмян дядка.

–Значи бай Димчо ти е роднина...? - пита ме човека.

–По линия на жена ми!

–И ти го уважаваш...! Тук правят много хубави пържоли в Люляково. То станало четири часа, а ние не сме яли. Ще пием и по една бира, нали не бързаш! -търси той с тяло сервитьора.

Бай Димчо ме научи на лозарство. Научи ме да уважавам, да се уважавам!

Лозите в двора на офиса ако видя...!

Бай Димчо бахчеванджията!   




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baskeret
Категория: Други
Прочетен: 188724
Постинги: 208
Коментари: 343
Гласове: 770
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31