Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 16:12 - Дефицит на доверие!
Автор: baskeret Категория: Други   
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове:
1



 -И затова разказвам притчи! Малки истории, с отворен край! –смея се на Катерина.

Та щях да ти разказвам за печката…!

-Хайде разкажи за печката и за бат кой беше!? –пита тя повече като жена отколкото като дъщеря каквато може да ми бъде.

-Влизам в РУМа, а там няма  нищо по щандовете освен неприлично дебели продавачки! – започвам разказа си.

-Защо ги обиждаш? Дебели! –не приема Катето.

-Казах „неприлично дебели“!  Има и красиво дебели, има…!

Та казвам „добър ден“ на щанда с ел. уредите, а тя поглежда нагоре към лампите на тавана.

Имате ли…? –питам

НЯМАМЕ!!! –казва жената зад щанда.

Питам конкретно за фурна с котлони?

НЕ ОЧАКВАМЕ!

Но сега е едва трето число на месеца!!!

ТЯ И ГОДИНАТА Е ВИСОКОСНА, НО НЕ ОЧАКВАМЕ ЗАРЕЖДАНЕ!“

 

И пушим си на другия ден с бат Ицо, на ъгъла на поделението…

-Бат Ицо?! Нов герой! – смее се момичето.

-Христо К. от Руховци! – пояснявам.

-От Руховци! – натъртва Катерина, сякаш това й обяснява всичко.

-… и аз му разправям че имам пари да купя „ай фон осем“ на Катерина, а нищо нямам в ергенската си квартира!

На Катерина!? –смее се с очи Катето.

-Но тогава нямаше ай "фони и не познавах Катерина! –довършвам.

-И сега няма да я познаеш! –  изтърсва Катето, и мисли си каквото можеш.

-Шшш, шшш, снощи докараха на РУМа печки! –категоричен е бат Ицо.

-Е как,  вчера бях там! –потресен съм аз.

-Чуй, чуй! - ръчка ме  по ръката бат Ицо –снощи докараха.

-Те сигурно вече са свършили! –казвам печално.

-Много бяха! –успокоява ме бат Ицо.

-Кое време е това, при соца? –пита Катерина.

-1992 година! –казвам й аз.

-Била съм на три тогава! –отбелязва живо Катерина.

-Отиди ми купи! –викам на бат Ицо, че самолетите на стоянките запуснаха двигателите.

-Готово бе началник! –смее се бат Ицо.

-Отивам да питам Янко К.! –чакай тук.

-Бат Янко…? Пак стигнахме до бат Янко! – ласкае ме тона на Катерина.

-Господин МАЙОР, обръщам се към бат Янко – театралнича пред Катерина – нали може старшината Христо К. да отиде до града да ми купи печка...!

И за части от секундата като на „тайм лапсе“ виждам огорчението в бездушието на  бат Янко! – обяснявам мизансцена на Катето.

-И бат Янко каза: „Света отива към провала, вие печки ще купувате!“ – влиза в роля Катерина.

-Не не! Каза само: „ще купуват печки“! Но прозвуча като: „С какви хора ми се налага да работя“ ужас!

-И аз това чух и му казвам: Да началник, ама ти имаш печка…!

-Две печки! Чакай излъгах те – три! И тази в салмата дето я ползваме като лятна кухня! – обидно искрен е Янко К.

Имаш и Юлия…!

-Юлия! – пита Катето.

-Жена му! – пояснявам.

А ето, аз и Катерина си нямам!!! –продължавам.

-Ей, ей! – размахва юмруче пред мен Катерина.

-За секунда бат Янко стана човечен, обаче се осъзна и казва: “Правете каквото искате!“

-С Катерина ли? – „питам“ бат Янко

-И какъв е краят?! – пита многозначително Катерина.

-Няма край!

Поляхме печката с бат Ицо,  и…! Но…

Местихме я по квартири!
Оставихме я като продадохме апартамента

А Янко К. отново беше сигурен че ме хваща в лъжа!

А съм ти казвал…

-Хайде пуши, че шефа чака ! –хвърля втора цигара Катерина

-Много пушиш!

-Да не си ми баща?

-Дъщерята която никога не съм искал?




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baskeret
Категория: Други
Прочетен: 222768
Постинги: 236
Коментари: 345
Гласове: 790
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930