Та щях да ти разказвам за печката…!
-Хайде разкажи за печката и за бат кой беше!? –пита тя повече като жена отколкото като дъщеря каквато може да ми бъде.
-Влизам в РУМа, а там няма нищо по щандовете освен неприлично дебели продавачки! – започвам разказа си.
-Защо ги обиждаш? Дебели! –не приема Катето.
-Казах „неприлично дебели“! Има и красиво дебели, има…!
Та казвам „добър ден“ на щанда с ел. уредите, а тя поглежда нагоре към лампите на тавана.
Имате ли…? –питам
НЯМАМЕ!!! –казва жената зад щанда.
Питам конкретно за фурна с котлони?
НЕ ОЧАКВАМЕ!
Но сега е едва трето число на месеца!!!
ТЯ И ГОДИНАТА Е ВИСОКОСНА, НО НЕ ОЧАКВАМЕ ЗАРЕЖДАНЕ!“
И пушим си на другия ден с бат Ицо, на ъгъла на поделението…
-Бат Ицо?! Нов герой! – смее се момичето.
-Христо К. от Руховци! – пояснявам.
-От Руховци! – натъртва Катерина, сякаш това й обяснява всичко.
-… и аз му разправям че имам пари да купя „ай фон осем“ на Катерина, а нищо нямам в ергенската си квартира!
На Катерина!? –смее се с очи Катето.
-Но тогава нямаше ай "фони и не познавах Катерина! –довършвам.
-И сега няма да я познаеш! – изтърсва Катето, и мисли си каквото можеш.
-Шшш, шшш, снощи докараха на РУМа печки! –категоричен е бат Ицо.
-Е как, вчера бях там! –потресен съм аз.
-Чуй, чуй! - ръчка ме по ръката бат Ицо –снощи докараха.
-Те сигурно вече са свършили! –казвам печално.
-Много бяха! –успокоява ме бат Ицо.
-Кое време е това, при соца? –пита Катерина.
-1992 година! –казвам й аз.
-Била съм на три тогава! –отбелязва живо Катерина.
-Отиди ми купи! –викам на бат Ицо, че самолетите на стоянките запуснаха двигателите.
-Готово бе началник! –смее се бат Ицо.
-Отивам да питам Янко К.! –чакай тук.
-Бат Янко…? Пак стигнахме до бат Янко! – ласкае ме тона на Катерина.
-Господин МАЙОР, обръщам се към бат Янко – театралнича пред Катерина – нали може старшината Христо К. да отиде до града да ми купи печка...!
И за части от секундата като на „тайм лапсе“ виждам огорчението в бездушието на бат Янко! – обяснявам мизансцена на Катето.
-И бат Янко каза: „Света отива към провала, вие печки ще купувате!“ – влиза в роля Катерина.
-Не не! Каза само: „ще купуват печки“! Но прозвуча като: „С какви хора ми се налага да работя“ ужас!
-И аз това чух и му казвам: Да началник, ама ти имаш печка…!
-Две печки! Чакай излъгах те – три! И тази в салмата дето я ползваме като лятна кухня! – обидно искрен е Янко К.
Имаш и Юлия…!
-Юлия! – пита Катето.
-Жена му! – пояснявам.
А ето, аз и Катерина си нямам!!! –продължавам.
-Ей, ей! – размахва юмруче пред мен Катерина.
-За секунда бат Янко стана човечен, обаче се осъзна и казва: “Правете каквото искате!“
-С Катерина ли? – „питам“ бат Янко
-И какъв е краят?! – пита многозначително Катерина.
-Няма край!
Поляхме печката с бат Ицо, и…! Но…
Местихме я по квартири!
Оставихме я като продадохме апартамента
А Янко К. отново беше сигурен че ме хваща в лъжа!
А съм ти казвал…
-Хайде пуши, че шефа чака ! –хвърля втора цигара Катерина
-Много пушиш!
-Да не си ми баща?
-Дъщерята която никога не съм искал?
© Байдън успокоява американците по "...
Теория на "Заучената безпомощност&q...
