Росица е като манекенка! Чудесна в тази многоцветна рокля! Роклята е страхотна, сигурно втора употреба!!

Соня се закръгли! Приятно! Като черна бек вокалистка! Така й се полюшва,  а Росито чува музиката,  ама не с тялото си !

–Какво каза Бас? – усети че се обръща към него приятеля му.

–Ще пием ли бира след концерта? –прочете по устните на Бас.

–Сонче, ще пием ли бира? –обръща се към съпругата.

–Разбира се!

–Какво ще кажеш за концерта като професионалист?! – пита го Бас в полутъмното сепаренце на заведението което избраха.

–Супер! Озвучаването беше много добро! Същата фирма озвучава и нас онзи ден като свирихме… по евро председателството.

Аз съм ги гледал  1989 та в Сливен!

–Осемдесет и девета?  Вярно? – възхищава се Бас.

Ти още тогава…!

–Щяхме да ходим двамата! –намесва  се и Соня.

Но се разболях и Петър ходи сам!

Миналата година обаче ходих с Петър на турнето им в Англия!

–Къде? –пита Бас.

–По цяла Англия! –отвръща.

–На фестивали? – продължава Бас.

–Не! По затвори,лудници! Е лудници, те са като селища! –обяснява.

–А накрая Стивън и Елжбета ни подариха две седмици на Ейпи??? –Петре? на тяхната вила. Беше страхотно!

–Ейпи в южна Англия. на океана! –допълва Соня.

–Ти  като се обади! –обръща се към Бас.

Иначе ме заинтересува! Как беше на концерта? С Росица ли ходихте?

–Ааа , не! –включва се и Росица! – Продъни ми ушите с неговите сърби.

–Ами?

–Ходих с малката щерка – смее се Бас.

–Владина...нали?! –спомня си.

–Да!

–Хареса ли й?

–Най-големия комплимент в живота ми направи Влади…! –залива се от смях Бас.

–А? –заинтригува го този видим прилив на енергия в Бас.

–Като излизахме от стадиона, докато я държах да не се изгубим в „гужвата” (навалицата), Влади ми каза: „тате Бора става все по-добър!”

Върха! – ликува Бас.

–А Росен ще става полицай! –казва.

–Нали свирехте заедно! –учудва се Бас.

–Последно едва го  придумах да дойде с тъпана, че да не плащам на някой!

Пък колко връзки трябваха за Симеоново!

–Толкова рядко се виждаме! – сбогува се Соня.

Добре, че се обади Бас! – добавя и той.

–Нали това работя! Да събирам хората! -смее се Бас.

–Сонче…! –започва- Утре пътувам…!

–Аз отивам на вилата! –хваща го за лакътя Соня.

–До в други  ден!! – маха й в градската тишина.

Виктория пушеше пред заведението на „островчето”!

–Не обичам където се събират много хора! –смее се през очи Вики.

Ще ходим на дискотека!

–Ще се прибирам…! Казва.

–Ще ходим с Веска, другите нещат!

–Това променя нещата!казва.

Веска е като лъвица! И не е от компанията колеги.

Виктория – дъщерята която никога не е искал!

Може да му е дъщеря! И винаги я е искал!  Момиче от момчешки тип.

Малка женичка с големи смеещи се очи.Разкошен силует и момичешка фигура. Красавица когато се смее и говори неща които са близо до сърцето й.

Не бяха оставали насаме,  но със сигурност бяха любовници.

Просто не бяха прекрачвали физическата граница! Той заради нея, а тя заради него!

–Да те изпратя ли? –пита я.

–Да отидем някъде! –детето е при баща си, а баба знае че няма да се прибирам! –казва тихо Вики на тишината.