–Не спира да вали! –казва Пенко Пенев

–Такова време съм виждал през осемдесет и девета! Бяхме на Жегларци два месеца! Не спря да вали!

Жегларци, наскоро разбрах, там са разселени еничари!

–Бяхме в Китай! Кмета Русев, главния архитект Бъчваров, имаше от Камарата на индустриалците, мен ме предложиха от Съюза на писателите като поет!

Бяхме в Шанхай. Смог! Голям смог! Бяхме в „Забранения град“! Водиха ни и в музея на „глинената армия“! Или не – теракотена! На декар място има десетина хиляди глинени войници. Голяма работа! Трябва да се види!

–Видя ли японските туристи които се тълпят за древните надписи на Конфуций?

–Вие ходили ли сте там?

–Не!

Скоро минах край Трапоклово! В масивите с нахут са саморасли стотици хиляди слънчогледи!

–Те, да вземат субсидиите!

–Не знам! Но на мен ми заприличаха на огромна армия от зелени войници с плащове, навели жълтите си глави. Величествена гледка! С безумна решителност. Или рушителност!

–Ааа! Тук сме с мъжа на Силвия от архива! Чакаме да се извали и си идвам!