Винаги си пазарувам от едно магазинче в Бургас плодовете и зеленчуците. Навикът е силно нещо и поради тази причина не мога да си променя нагласите и все натам ме води инстинкта. Хубаво - инстинкт, хубаво - навик, хубаво - ежедневие. Ама в този магазин си имаме един същински Пинокио отскоро - нов продавач, който не се срамува да лъже, та маже, но аз продължавам настойчиво да си ходя там. Вчера в черна торбичка получих развалени домати, онзи ден - грозде. Отпред едни хубави чепки, ще речеш и Адам, та и Бог ще се подлъжат от вкусния им вид, ама отзад - няма да коментирам.
Та Пинокиото хвали, та хвали стоката, а после със същата лъчезарна усмивка ти връчва вързопа с развалените плодове.