Сигурен признак , че си нещастен , е обсебващата мисъл за щастието , и употребата на цитати от рода : „по-добре нещастен човек отколкото щастлива свиня” .
Само , че тези свини-гръцките чиновници и пенсионери щастливо си лапкат четиринадесет заплати и петнадесет пенсии . А тези свини руските империалисти дето са измислили „гръцкия” проект и тези свини западняците дето си го краднаха и доразвиха ? А тези свини американските натовци , дето си карат водата за пиене от Гърция , а за миене от Сливен ?
На всичко отгоре някой си Никос Диму написал книгата – „Нещастието да си грък” .
Е тогава през 1975 г. може да е било вярно , но у нас са я издали чак 1997 , когато тя вече не е била актуална . Сега я издали на немски – голяма гавра , и ако я раздават безплатно там .
Но което е най-ужасното , дори гръцкото нещастие не може да ме направи щастлив . Може би защото Глобализмът брутално измести интернационализма . И ако по старому щяхме да жалим прогресивните леви гърци , сега глобално ще ни тресне бумеранга на гръцкото потребление в Сандански , а моята съученичка ще се върне от островите .
То и да им имам нещастието , казва вечния ми опонент – тъста ?
И тук сам влезе в капана и ме направи щастлив – поне за вечерта .
Спиро , от третия етаж отишъл в Англия – петдесет паунда на смяна изкарвал .
Да , ама там една ябълка струва паунд – контрирам с прясна информация от Сашо , дето през празниците ходи при студентката си в Единтамсибърг в Обединеното Кралство .
Сина на Кирчо скоро ми разправя за там ... – подема малко разколебан тъста
Те всички тук така разправят ... – най-неочаквано заема позиция до мен жена ми .
Ама отиди ги виж там ... - уверено го доубивам аз , нали ги видях в Испания .
Да но взима петдесет паунда ... – гвардията умира но не се предава .
Да ама няма социален статус ...
То пък тук един статус... – агонизира тъста като в „Севера и Юга” .
Виж Турция ... – опитва се да ме застреля дядото като в американски екшън .
За Турция ще ти кажа веднага - измъквам се леко аз .
Бяхме в Одрин онзи ден , с едни наши приятели !
Седнахме в едно бързо хранене . Лъскаво . Сервитьорчетата ни посрещнаха като министри и направо ни се зарадваха .
На Жорката му се пиела бира .
Две бири !– казвам на момчето
Няма бира ! – категорично е то .
А наоколо , по другите ресторанти ? – питам за сведение аз .
Няма ! Никъде няма ! Тук нищо няма ! – драсва сякаш си записва турчето .
И ? – недумява нещо тъста
Е ? Да ти сипя ли още мастика ? – слагам щастливо поантата аз .
04.06.2012 17:01
http://www.youtube.com/watch?v=3uOvFYwCKVo
