Мине не мине някое време и жената вземе да каже нещо което не е очевидно заяждане .

Нашите кинематографи искат всичко да кажат в един филм – завършва на глас тя , на фона на финалните надписи на един филм с Ди Би Суини .

Може би има релация с броя на българските филми напоследък – отговарям й аз и отпивам глътка ледено „Ломско” пиво .

Или може би за това , че ги правят по проект и за конкурс , не за нас ,а за тях самите .

Може да не изливаш един титаник океан , но да видиш света в една капка , като сълза на детско личице . Като в „Горещо пладне” на Радичков .

Като се замисля , и там имаше много вода – след като се намеси Петър Слабаков .

Вода , огън , въздух и земя , от това става хубав филм . И Скарлет Йохансон по малко , но без да приказва  , че  ги говори едни .

Глупости  – Скарлет .

Биляна Петринска  –  естествена е !

Ето , в „Петимата от Моби Дик” имаше вода и стана много хубав филм , но огъня дойде накрая и ми дойде в повече .

А съвсем естествено мисълта ми завива към Созопол и морето . Животът ни е очакване на морето , животът е морето , а след това живеем до следващото море .

Ние пък ходим на планина – ще ми възразите – знам .

Е , там има въздух – воала - както казвахме преди Бийтълс и след  принц Чарлз .

Земята отново има цена . Филма („Земя”) сега колко ли го помнят , но той и Игор Марковски го е забелязал , че ние българите си патим от къса памет .

А всичко започва от земята - то ако можеше всеки да получи два кораба с платен фураж – и баба знае .  Или ако можеше всеки да обръща държавните и общински пари в свои лични .

Много се кефя на онзи виц дето едни маймуняци като мене отишли в планината на разходка и докато щракали с апаратите и сравнявали нашите боклуци с австрийските Алпи , срещнали един дядо .

Какво правите бе мъжури – попитал ги дядото

Ами дойдохме да глътнем малко въздух – отговорили мъжете .

Е то сал един въздух остана , глътнете га и нега – изпъшкал стареца .

Работих малко в Испания , и като се върнах окончателно им разправям .

Ами то , ти филм ни разказваш – прекъсва ме една устатница .

Хубав филм беше – испански . Казват че свършил .

Децата изгледаха всички филми , освен тези за които ги попитам . Обещават да ги изгледат и тях .

Всеки е забелязал , че не иска филма да свърши или не по този начин .

Сега като ми поомръзнаха филмите и се замислих защо е така .

Ако не си се отказал още на увода ,  и не си заспал на бездействието , значи си затънал във филма като турист в олинлкузив . И после или се кълнеш че няма да прекаляваш вече или нямаш сили да станеш .

Ама те сега и турците се усетиха с олинлкузива , че то и аз почти се навих да отида в КЪДЕдасъ , като гледам тук как управителя се бъзика с бизнеса , с персонала и с мен .

Макар че има и  изключения . Не съм ги броил , но не са малко вече . Като „Следвай ме” с Христо Шопов и Биляна Петринска . Хареса ми . Не се заричам да го гледате , но си имаше всичко . Имаше вода , въздух , огън и земя , и  Биляна Петринска .

Отпивам си от „Ломското” и гледам жената гледа „Секса и града” – дават наведнъж по три серии .

Дали и липсва град дали и липсва секс , но във филма има по много и от трите .

Днес слушах по радиото един човек– издебвам между сериите жена ми – и после го срещнах .

Същия , то това като на филм – кефи се жена ми .

Е чак същия , не . По радиото беше един художник от Карлово . Имал традиции и приятели и по традиция събирал приятелите си на сто литра домашен пелин зимата  и на много бира лятото .

А този когото срещнах беше зъболекаря дето го търсих от първата ми пломба та до  онзи ден .

Направо мечта .

Наскоро при него по спешност дошъл един американец от военната база . Бил на инспекция - етнически виетнамец на висока служба .

Разменили някоя приказка и американеца му споделил , че тук в България сбъднал една своя детска мечта – да се запознае с един велик артист .

Кой е артиста мислиш .

Стефан Данаилов .