Пита ме онзи ден Яни какво е това късмет . Аз бях затънал в работа в офиса . По-скоро бях затънал в тресавището застояли софтуери , хардуери и съмнителна методика направени в български стил : Вземи големите пари , пък дали ще работи – няма значение .
Яни има късмета да го пишат в една комисия . И аз бях в нея , но отпуската дето я чаках от половин година ме извади .
-
Драгич – пита ме Яни – чел си много , напоследък и слушаш , какво е това късмет – изважда ме от чиновнически унес той .
-
Късмет ли е , ако ти се паднат пари от тотото ? - продължава Яни .
-
Не е късмет , може да ти объркат живота ! - замислям се аз .
-
Късмет ли е , да ти се падне лесен въпрос на изпита ? - изпитва ме Янито .
-
Не е късмет , после може да се провалиш в Живота ! - несигурно отвръщам аз .
-
Късмет ли е , да отворят нова каса в Билата , докато се чудиш къде да се наредиш? - обръща поглед към ежедневието Яни .
-
Не е късмет . Ще изпаднеш в екстаз , ще излезеш навън , а там някой неуспял състезател ще те удари с колата ! - категоричен съм аз .
-
Добре де . Какво е късмет , като си толкова умен ? - настоява Яни .
-
Късмет е – мисля 3 минути аз – ако доживееш до 85 , ходиш без бастун , гледаш цветно , слушаш без да се напрягаш и лявата знае какво прави дясната ! - въздишам тържествено аз .