Постинг
10.11.2012 09:12 -
Когато напусках България
Недейте да ви мързи ами прочетете ако сте се докарали до тук . Сега , ако сте с две висши , с яхта или връзки – извинявам се – гледайте си бизнеса !
Гледам , дремят много хора и от трите кръвни групи , и кълват като каракуди в мътилката дето изтича в реката от „миролио“ на стръвта на пенсинер или на медиите : „България е най-мизерната ! Най-бедната , най-скапаната корумпирана , и т.н и т.н.“
Преди двайсетина години и аз първо , така , даже исках да похлопам на хърватското или сръбското посолство ! Бях се отчаял от новите лица и новите банди , от времето което оприличавам на филма „Съдията“ с великия Черкелов .
После нещата се успокоиха след като „вся власт советом“ - стана „кой не скача е пембен“ ! Тогава ми хрумна да си остана българин , но да избягам за малко икономически . Стана ми ясно , че тези ще бъдат поредните „стамболисти“ , и просто трябва да си оправя материалното положение докато се пръждосат по живо , по здраво , че аз насилие не искам !
Така посетих Франция , Испания , за Израел и Гърция толкова ми разказваха различни хора , че все едно съм бил там!
Оказахме се за малко по волята на случая с един загубен градски (беше загубил барчето в BG , парите , даже и посоката) в Испания ,и ми беше интересно дали е прав като натъртваше тихо: „ А тъй харчете , да е** вашата мама , то и ний харчехме и сега“! Във Франция казваха , че е по скъпо !
Иначе и там живееха в общежитие , и взимаха пари даже и от роднини за да ги вредят за работа .
Някои бяха престанали да бъдат икономически имигранти , а вече се правеха на местни и пълнеха количките с обезценени стоки в „Карфур“ . Като гледах и слушах , се заклех да не ходя в Гърция и Израел освен за забавление .
Така за Испания мога да ви разкажа толкова хубави преживявания , колкото ще ви омръзне да слушате , но накрая се върнах !
Беше есента , Биг Брадър беше събрал очите и какви ли не глупотевини по медиите бяха . После казвам ви вървяхме все напред , но за всеки движението е относително !
За мен от 2004 насам , всяка следваща година беше още по-хубава , нищо че на последната работа която много ми харесва – започнах да псувам .
Вчера се прибира Стоянчо в офиса , за да си предаде работата и Ленчето (главата и е толкова в г*** на шефа , че не се знае къде точно е връзката им) му дава новите задачи и командировъчно . И докато пресмятах за кефа на главния едни цифри до 69-тия знак гледам чете си командировъчното , сякаш
ще прочете защо такава хубава работа като нашата може да се прее** от обществени и други политически поръчки !
И ми просветнаха думички с положителен заряд!
Центрирано ли е ? - питам го аз .
Да ! - връзва се веднага Стоянчо
А мойто все излиза на кестерме!
Щото толкова си кадърен !
Онзи ден Ленчето ми вика да отида при шефа , и гледа дали тичам вече ! - забивам аз
Можело , а ?! - вика ми шефа
Какво? - плаша му се аз
Центрирал си го този път !
Амиии ? - чудя се аз – той Стоянчо ми го разпечати , че беше началъм и системата му позволява !
Началъм ! - хъмка шефа заканително – Абе той и Стоян е за еб*** , ама ! Началъм ! Хайде дип ,че се сети бързо да ме излъжеш ! Хайде махай се !
Значи пак ме натопи ! - смее ми се Стоянчо
За какво са приятелите ! Хайде да почерпиш ! - правя се на сериозен и угрижен аз
Давоски делници
8 февруари 1864 - първи български парахо...
“Долче вита”, “Ясо” или цената на един ф...
8 февруари 1864 - първи български парахо...
“Долче вита”, “Ясо” или цената на един ф...