Понякога само случайността може да ти влезе в положението на тежки закономерности .  Моите добри познати , някои от които наричах „приятели“ си „хванаха очите“  по демографската политика и аз останах сам , без време да се махна от града и с  малко стаж , за да се установя  на село . Бях завързал контакти , но никой не ме канеше за обществен живот и даже завиждах на майсторите на гипсокартона които редовно нищеха живота си на кафе . Колегите сядаха с шефа , жена ми правеше кариера , а аз бързах да се прибера в къщи , където уж „и стените помагат“ . Бях се отчаял толкова , колкото пишеше в книгите , и когато колегата Стоянчо дойде като мираж , аз побързах да го разкарам .  Това което ти пречи , освен съседите , спортните коментатори , циганите , дупките в бюджета и тези по третокласните пътища до село - е собствения страх ,  Страха  дали ще „успееш“ в Живота , Страха  че няма да има за теб , че не бързаш достатъчно .  И полека полека спрях да бързам , гледах да съчетая това което е останало за мен и успявах да приемам ситуациите . Страха ми изчезна окончателно когато почти не оставах сам , и винаги  имаше за какво и за кого да мисля .   И със Стоян пак почнахме да сядаме на кафе . Той имаше много знания , много бърза мисъл , 10 декара къща в сателитно село , непоклатима логична теория , и нищо друго от общоприетото . Докато го чаках както обикновено , край кафето ми махнаха за поздрав аташето по културните въпроси на общината , брокерката на недвижимост , охраната на мола , и една , за която после се сетих , че засичахме един път в шахтата „общия“  водомер .  Докато все още се чудех за Стоян даже „навъртях“ сериозен километраж мисли около една , която я хвана чакането пред банкомата отсреща .  Никога не съм мислил да застана на висок ток , но право да си кажа  и аз съм се изправял на нокти . Тъкмо бях забравил за Стоян и той се появи ! Противно на това което каза Мага Астор вчера по радиото .  – Как е , имаш ли  нова история в тази истерия  която ни забъркаха Световния Интернационал , Ротшилд и Ран че и Ът ? - замазва закъснението си Стоян . – Имам !  Да ! „Проучих“ и разбрах че съм малко сърбин и малко унгарец в гените си ! И понеже „кръвта вода не става“ , толкова обичам „Кербер“ и „Хаустор“ ! - отговарям му         – Е той човек винаги намира параван за простотиите си ! Дето слушаш тези глупости ! - завързва темата той     – Сега за Балканите да не спорим , ама слушал ли си унгарците от „Хобо Блус Бенд ?  - завъртам го като в айкидото аз .     – Не! Аз слушам „чил аут“ и фадо !      – А знаеш ли , че ако сега застанеш в Лондон , на Трафалгар Скуеър  , подпреш се на колоната на Нелсън и попиташ    някой  случаен човек : „Извинете , Вие полски водопроводчик ли сте или сте българин строител дошъл тук по програмата „Да те напусне България завинаги“ ? - разконцентрирам го . „Не , аз съм англичанин от „сой“ и от Кромуел“ - отговаря ти той ! Прапрапра – ИзиПрах дядо ми се е бил на Трафалгар с ей този на който си се облегнал , бил е мерач на втора палуба ! Родовата ми памет е лъскала сабята на Уелингтън на Ватерло , а дядо ми  остави в наследство шинела който е забравил на една гаубица при Дюнкерк , а после я намерил при немските овчарки в Ардените !       „ А Хобо Блус Бенд чували ли сте „ ? -попиташ го закачливо .      „Е , аз с тях съм отраснал „ ! - ще ти отговори той .      „А как се разбираме с теб , аз като бъкел не знам английски“ ? - питаш го ти       „Дядо  е бил в Будапеща през 56-та ! С Харманлийския полк „!

И аз така се разрових веднъж в родословието си и разабрах че съм наследник на фамилията Кушелли - графове на Абруцо. Пра...дядо ми е бил рицар в ІІІ-тия кръстонозен поход и като не можал да освободи Ерусалим, "освободил" ...баба ми. :)