Като оставим настрана тези неудобства обаче книгата си има и своите неоспорими предимства .  Тя ти позволява докато „смилаш” мистерията й , мигновено да огледаш  тунинга и спойлерите на фуриите от „Планета” без да изостряш неприязънта на жена си и подигравателните погледи на децата . Можеш да заспиш в най-удобни пози , без да се притесняваш  да строшиш инвентара и да загубиш информацията и „харда” . Изобщо книгата предразполага към най-различни креативни чудатости .

Авторите (двама полиглъти със социоложки и  качества) се бяха постарали дотолкова с фактите , имената , и знаковите дати , че явно не им беше стигнало въображение за  името :  „Какво се случи”? – щеше да звучи много по-добре ако беше: „Какво ЩЕ се случи”?

Каквото имаше да се случва се случи , и както се казва – „аз ако знаех – космонавт щях да стана” . По-скоро астронавт , а не прост -  „ст. експерт” (ама много прост) – както казваше Георги Парцалев .

Иначе каква ми е ползата да чета какво се е случило докато чаках нещо да се случи ,  а с парите които бях спестил , сутринта можех да си купя кола , но вечерта само „плодова” ракия и то ако я намеря . Няма да се върнат и спестяванията  на леля ми , която чака денонощно да си ги „клонира” в „пирамидите” на  скръбта . Няма да  мина  по „другата” алея – откъде да знам , че от там се прибирала и „жената” докато „нейните” я притеснявали да се „задоми” .

Изобщо все едно , че гледах стари снимки с нюанси на сивото където намирах мястото си на втория ред – „приклекнали” – и все още си приличам . Така се случи край някои хора и край мен , че от „ASA” и „DIN” филмите минах на „цифрова” фотография .

Не се бърникам из „ISO” стандарта , единствено хората до мен на снимките са много по-малко от преди .

Поставих книгата да подпира секцията като внезапно се сетих дето по радио „999” осветиха сделката на поредните мародери маскирани като маркитанти да „продадат” нашите щурмовици СУ-25 . И по най-загубеното радио може да чуеш нещо интересно!

Спомних си „нашите” ми бяха уредили казармата на 4-ти километър , но едно „нещастно” стечение ме захвърли в „Безмер” без право на помилване !

Една съученичка си спомнила за мен , а заради някакъв ремонт по оградите „свалили” поста . Така аз се зарадвах внезапно като видях Бистра до Знамето , а взводния припадна – от Красотата и от Военния съд .

Така освен многото житейски уроци научих , че: „ Да не си Техник в Балчик , Летец в  Равнец и Аскер в Безмер” .

Докато „щатните” опипваха нервната ми система , а другите войници ме подпитваха разни неща успях да се огледам наоколо .

В това което беше останало от армията имаше две течения !

Командира (бат Янко) и капитана Кръстев !

Отиде първия на „Общ строй” и Командира на Базата го пита : „ Къде е РЛВ-то , че си сам”?

„Ами Те , аз не ги знам , вчера им казах , а един ей сега го видях в „лавката” , но го няма” – мутолеви бат Янко .

Същото при капитан Кръстев изглежда така: „Разчета на „Слона” е в техническо обслужване на юстировката (никой няма да провери) , Разчета на  „Венерата”  прави дератизация на склада (склад нямаше , мишки според годината) , а „Звездата” пак я подготвят за брак (това всички го знаеха) .

Капитан Кръстев използваше софизъм само в интерес на „службата” , докато сега правят „политика” с него „политици” , без задължителния надпис: „платен репортаж” .

Като свърших „службата” и чаках да се върна към „нормалния” живот – бат Янко се беше запилял в Щаба , капитан Кръстев искрено ми пожела „здраве и късмет” , а онзи зевзек Старшината ми вика :

„Е , какво не са му харесали на Бас в София ? Много хубаво момче !

Ама пускал ток в слушалките на Новобранците , прескачал огради , подписвал книжки от името на Ротния!

Не знам такова нещо!

На мен никога не ми е отказвал ... Отпуска да излезе”!

Значи така ми дожаля като гледах снимките на Су-25 със свалени крила и опаковани за „Комисионни” ! И отворих фейса на Безмер ! Не бях се сещал!

Заприказвахме се и споделяхме ! И докато скачахме от хора на артефакти ми изплува един „консултант” по сделките !

Бат Янко !

 *маркитант