„…огромни задръствания има на магистрала „Тракия“  от двете страни на виадукта „Траянови врата“ предизвикани най-вече от гастарбайтерите прибиращи се към западна Европа и ремонта на виадукта. 15 километра е достигнала опашката на ГКПП „Калотина“. ДАИ и пътна полиция призовават пътуващите в посока Сърбия да използват ГКПП „Брегово“, „Връшка чука“ и „Стрезимировци“!

В нашата посока.

А посоката ни е „Стената“ на Роджър Уотърс, лесковачката скара, Ниш и рок концерта там. Лесковачката скара за Сърбия, дали не е като боба в България, който е „смилянски“ и картофите които са от Самоков? Но тези въпроси  минават тихомълком и без внимание, като тези които задавам на децата !

Очаквано стигаме до жълтата табела за ремонта на магистралата и обходния маршрут.  Естествено компанията сме разделени по въпроса да „послушаме“ ли табелата или да продължим. „Нормално“ полицаите стоят далеч от разклона и единственото което може да очакваш от тях е ехидното безразличие на „службата“ им!  Правилното е че целта не е всичко, понякога и пътя е достатъчен!  Кое е правилното е другия голям въпрос, който присъства винаги при пътуване в компания! Най-малко, не е грешно че минаваме през Виноградец и Карабунар и си купуваме от виното което продават пред всяка къща!

Дори компанията има весел повод да се обедини!

Против мен!

Съединението прави силата! Когато е против някого!

Много съм говорел, много съм се хвалел и на висок глас съм занимавал хората със себе си!

Няма такова нещо! Жената ме попита!

Виното което ни продаде искало мезе!

Отговорих й че отиваме в „столицата“ на мезето!

От другата страна ме попитаха откъде ще минем!

През Перник и Трън!

Ама защо съм обяснявал на хората надлъж и нашир и високо!

Питат ме – отговарям!

Нека имат отговор хората! Ани Салич всеки ден им обяснява , че няма отговор! Жената сън няма да може да заспи, да мисли какво ще правим нейното хубаво вино без   хубаво ядене, мъжа който ме попита ще се върти без да знае пътя! Нека знаят хората щом се интересуват! Както казва баба Пенка от село Странджа – „…то пък някой хич нищо не ги интересува“!

Весели и обединени стигнахме „Орлов мост“ , петъчната суетня на светофара под погледа на Р.Уотърс който бодро ни гледа от огромния транспарант встрани и отгоре!

И се разделяме!

Те отиват на концерта – аз в празната квартира в „Слатина“!

Сестрата на жена ми заминава за Закинтош и остави връзка ключове!

Не съм мислил да ходя на този концерт! Не съм се замислял защо!

Не казвам и да не ходите!

„Уцелих“ че не ходих на Бон Джоуви! Мисля че не е кой знае какво, а и реверанса който направи на „бедните“ испанци в Мадрид…!

Не правя паралели с Р. Уотърс. 

Цената на билета устройва софиянци. Те пък си имат достатъчно стени.

Интересно колко ще отидат на концерта?

София ми изглежда в момента като една голяма тухларна с  „четворки“ , „единички“ ,  итонги и гранитогреси и много засъхнала кал и плява за кирпичи.  Но София не е толкова голяма да си позволи едноетажно и еко строителство. София изобщо не е голяма. Разстоянията между хората са големи.

Мислите ми смениха рязко посоката си когато се затворих в бетонното убежище и успокоен поразрових някакви новини из нета. От ДАИ и полицията съветваха за информация сайтовете на АПИ и МРРБ, но там такава не видях. Стрезимировци или Олтоманци – това е въпроса?

А за концерта ще получа информация от три различни, зависими източници – жената, Коко и жена му- компанията която ще „водя“ в Лесковац и Ниш.

Идеята беше тяхна. Просто съвпадна с безплатния рок концерт в Ниш.

Безплатно няма. Всичко се плаща. Въпроса е на нас какво ни струва. Когато обаче нищо не ценим, всичко ни излиза скъпо.

Денят до тук си струваше!

Струвал да се види и концерта разбрах!

Сутринта София ни изпрати бързо по празния булевард, късата разсрочвана магистрала и ни запрати като на шега в Перник.

Перничанина измести Бай Ганьо, инженер Ганев и палавия Иванчо. По начина по който метросексуалната  младеж не разбира казармения, цеховия или курортния хумор от 80‘те.

Смяна на поколенията.

Пътят е позакърпен, Брезник сънен, Трън шумно кокетен, а ГКПП Стрезимировци е …пълен!

Може би трябваше да минем през Олтоманци!

Предния път беше тих и празен, а сега многолюден и викащ!

Тогава не се забелязваше никакво движение, сега то е толкова голямо, че никой не те забелязва!

Стотиците хора реагират остро на някой и друг тарикат, който безочливо иска да пререди ходовете на Съдбата и почти никак на  сто и петимата мотористи които най-нахално се шмугват отпред!

Всеки се оправя, кой както може, затова и всички ни „оправя“ живота в България. 

Напразно изгубени два часа!

Изобщо не са напразно! Лесковачката скара няма да свърши, няма да се свършат и страховете и ядовете, но да разгледаш  две хиляди човека – това даже пари си струва!

 Макар че някои не са за гледане!

Като младежите в двата скъпи джипа пред нас които се радват на Живота си и се присмиват над нашия! Отиват да се пое*** на Власинското езеро и нищо освен това не виждат, както не могат да намерят връзка между Орешарски и парите на Сорос като ги слушам.

Както аз не намирам връзка между тях скъпите возила. Няма връзка!

С връзки!

Както ни е събрала, така и ни разделя съдбата, когато те тръгват към Власина, а аз като гид на компанията и „специалист“ по Сърбия питам едни сърби кой път да избера, че все пак минаха два часа в чакане!

Боли пут е през Сурдулица!

През Сърбия се пътува бавно!

Това не му хареса на Коко. И Сърбия не му хареса!

Жена ми харесвала Макинтош!

Елена не хареса Нишка баня и водопада на хотела строен по социалистическо време.

Жена ми харесвала Хакинтош.

Коко хареса купуса и разпоредителката на музея в Лесковац,  мекиките в Нишка баня и каймака в Ниш, в този ред!

Не дойде ред за концерта в нишката крепост!

Стени, стени, стени!

Уморихме се!