Минавах през парка, за да използвам свободното време, слънчевия предиобед и цветотерапията, и забелязах Гецата който умислен ме подминаваше. Къде така инкогнито из парка? Да не си бягал по алеите зад розариума? – питам го.

Отдавна бягам само насън, а и с възрастта забелязах, че колкото и далече да избягам, не мога да се скрия от притесненията си. Ходих до „елкона“, да си запиша час! – казва ми.

Ти собственоръчно кога си прави за последно кардиограма? Кръв и уринал скоро вземал ли си?–питам го.

Колата ми трябва! – казва ми – днес щях да ходя на село , но нещо прекъсваше преди да започне по нея и, така!

Какво по-точно те интересува за автомобила? – викам му – кола като кола, нали не е мерцедес, бмв или ауди. Под  капака има екшън  на  Вим Дизел, охлаждане  ака  „Замръзналото кралство“, окабеляване от „Язаки“  и окачване като шейната на Дядо Коледа. Буталата би трябвало да се движат като „разбиващата“  Майли Сайръс. Това е! Може би пропускам нещо подобно семеринга на коляновия вал, но не е фатално. Тури му малко пясък и готово. 

Къде пясък? –пита

Отдолу! Да не цапа гаража! – казвам му.

Ти си добре като те гледам! – въздиша той – изглеждаш ми щастлив даже!

Така е! – отговарям – щастлив човек съм от две години! Искаш ли да пием кафе?

Бързам! – казва ми

За какво? Аз бързам – викам му – отивам да купя „пръжки“ за кучето, а до 10 свършват.  А ти какви смекчаващи вината обстоятелства имаш!

Аз съм си виновен, че се върнах от Испания, ей това е! – вика – нищо няма у нас!

Има всичко, което ни идва в повече! –казвам – ето ти имаш проблеми с колата! Имаш и пари да дадеш на Вальо от „елкона“. Петнадесет лева, за да ти каже, че ти трябва автомонтьор!

Двадесет! – казва.

Преди две години и аз имах такива проблеми! – казвам – Имах и още няколко, даже жената искаше да взима сънотворни, но заема го рефинасирахме и тя си върна съня, а аз си намерих автомеханик и зъболекар. Оттогава съм щастлив човек!

И как стана това? – пита със засилен интерес Гецата.

Бях   изпаднал в твоето положение, даже ходих при един познат от ергенския живот, който беше натрупал сервизни помещения, бош и хитачи и той ми каза, че трябвало да й се прави на таратайката – основен ремонт! Абе то и на държавата й трябва основен, но никой не й прави.

После ходих и при Вальо! Ще ти „легне“ пестин лева – вика ми – може и хиляда, ако излезе още нещо.

Хиляда лева за ремонт! Аз за толкова я купих? – викам му.

Той и „уиндоус 98“ вече не се поддържа! – хили ми се Вальо – и андроида 2.6 на вуйна Тодорка не „подкарва“ „фейс рекогносцирейшъна“.  Хардуера ти не е мащабируем.  

Тогава открих Живко! Оправи фиата, и ми взе 75 лева. Даже 50, защото намкакъвсидатчик  най-вероятно си бил здрав!  Казвам му –  Живко цял живот съм те търсил!

Ааа, че тук е областен град! –казва ми той – сигурно има и други! Може и да не си търсил навсякъде.  На „трите вятъра“ ходи ли?

Да! Там първо! – казвам

Еее, там можело да не ходиш! – въздиша той.

Аз ходя само при Станчо, на печатницата! – казва Гецата – обаче последния път му платих солено на него, а после като ми падна гумата на пътя, взе да ми се обяснява че чирака му, ми правил колата.

Така че Геца, отивай при Живко!

За Живко благодаря! Кажи и за зъболекаря! Защото наскоро разбрах, че имам и кътен нерв!

Д-р Пенчев, Гец…!

Добър ли е Бас? Защото миналата година баджанака, той живее в Пазрджик в Чиксалън…! Един зъболекар…! После чак в Швейцария ходи да му лекуват ченето.

Д-р Пенчев ходи в Швейцария на ски! В Зермат! За десет дни, а понякога остава и дванадесет…

Клиента ли поема двата дни? – пита Гецата

Поема кафе и кола, като на „Зидя Вю“ –то! –казвам

На „Зидя Вю“ – то не е скъпо – радва се Гецата.

Това ти казвам!

Отивам онзи ден при него, беше ми дал час за 9 и 10, и аз, за да се аклиматизирам, да позяпам рекламните дипляни и сестрата като му подава амалгамите, отидох в 9 без една. И гледам още двама кандидат-пациенти в антрето. Съжалявам за всичко – казвам им – но аз имам ЧАС!

И ние имаме! – казват хладнокръвно те. Имате! – настоявам аз – в сегашно положително наклонение ли е, или в минало закъснително? По Гринуич – хилят ми се тези – плюс два часа от горна мъртва точка! Аз имам за 9 – вика единия – а аз за 9:05 – вика другия.

Толкова ли е бърз? – съмнява се Гецата. 

И аз това го питах!  Ще мога ли да ям на хляба - мекото и на работата – лекото, с тази пломба дето не си личи тук? – соча му челюстта си  – а д-р Пенчев ми казва:  Дори да те покани  Гецата на Поляна, на вратни пържоли с кост и алжкрка, не се притеснявай. Само не се тъпчи, вредно е за ставите и стомаха!