Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 16:04 - Косово, Косовска Митровица и Призрен
Автор: baskeret Категория: Други   
Прочетен: 1604 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 10.12.2013 20:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Във Франция – живеят французи, във Великобритания – англичани и останали тук-там по корнърите – велики британци, в Русия – руснаци, във  България даже има  и българи!

А какви живеят в Косово? – питам моята сладурана аз.

Косовци! – отговаря ми тя, след като светкавично е пресметнала  „чексумата“  на  въпроса ми.

Албанци! – разсейвам подозренията й аз – има и малко сърби!

Косово беше останало единственото място на Балканите където не бях стъпвал.  И поканата на Павката дойде точно навреме.  Не само защото пътуването е свързано с пари и  време.  За времето не съм съгласен. Каже ли ми някой, че няма време, това означава за мен , че или работи неподходяща за него работа или че не може да работи.  Лично аз пари винаги съм имал, без да съм дете на ветеринарен лекар или хазяин след  9-ти, или реститут след 10-ти.

„…Да кажем, че Косово е красива страна, ще бъде преувеличено…“ –  чета един пътепис в нета, и разглеждам гледката  на Косовска Митровица, от терасата на Павката.  Косово ми прилича на Ябланово – споделям му, и преди той да се учуди, че сравнявам  цяла страна с едно село– казвам, че имам пред вид мюсюлманските села в Стара планина източно от Твърдица чак до светофара на Слънчев бряг.  Така че в този план Косово съм го виждал. Многото млади хора, глъчка, живот и жизнерадост. Даже и бруталните паметници на герои косовари от скорошната война – в село Трънак и на други места из района има такива – на жертвите от „възродителния“ процес. И в големите ни градове има – на жертвите на комунизма. Това е второто важно нещо което разбирам. Косово е такова като България в момента. То не е и държава в пълния смисъл на думата. Всяка трета кола е „KFOR” “UNfor” “EUlex” и бронетранспортьор. И косовските албанци са същите като нас българите. Не само защото и ние живеем в страна която не прилича на държава. Кухнята им е същата. Ако махнеш албанските надписи в „бързото хранене“, ястията са същите, само че без свинско.  Албанките са хубави, също като българките, но облечени сякаш от чужд гардероб.  Павката ми каза, как едни млади сърби му споделили, че албанките са много хубави.  Светна ми, че младите хора казват това което мислят, а дъртьовците като нас, мислят каквото им се каже. Косоварите живеят в истински експеримент – мисля си аз, като гледам „силите“  и „базите“ на европейски и световни мироопазители   и всякакви „банкимаймуновци“.  Не като нашия „ранътски“.  Аз си мисля, че българския „експериметн“ ние сами си го направихме, а в косовския участва и Сърбия.  Сърбия присъства все още в Косовска Митровица. Мостовете са затрупани с камари пясък, камъни и бетон. Разделят албанците от сърбите. Само „бошняшкия“ е отворен. Бошняците се „помолили“ на КФОР да не го затварят – майтапя се с Павката – че как иначе ще ходят до ИКЕА. ИКЕА там няма де, но бошняците от Северна Митровица ( с отделен сръбски административен  номер на колите KM) са като буфер между албанците от юг и „правите“ сърби от север. Последните научни изследвания, а и босненски професори твърдят, че бошняците са наследници на българи-богомили. Сигурно е вярно. Ние българите сме буфер. Малко или много износен, но буфер. Защото накъдето и да се обърнеш и опираш до българи и България. Албанците най-вероятно не са илири и дардани и автохтонно население , а потомци на племена гравитиращи около българските племена. 

Разсъждавах в този ред на мисли докато Павката не ме прекъсна, да спра да го „облъчвам“ с моята история.  После докато бяхме с негови познати „мисионери“ се сетих за това. И като гледах как хем не са понаучили албански (или сръбски), хем не им става приятно като се сетят, че са българи, скочи ми адреналина или хемоглобина, и започнах да ги „наставлявам“: Няма проблем да се гордеете, че сте българи!

Ама наистина ли можем да се гордеем? – сериозно се съмняват те.

ДА! – казвам  – стига да не се биете в гърдите „булгар“ „булгар“, да познавате на снимка Ибрахим Ругова и  Адем Джафари, и да  не бъркате Майка Тереза с Нене Чери.

И учете албански! Ето аз си свалих от нета учебник с аудиокурс! – казвам им

Ама те албанците победили с к*** си сръбските специални части и „войводата“ шешел! – казват ми мисионерите.

А добър ден! – викам им. В нашата история нали е имало същия български „бейби-бум“. Когато нашите славни юнаци от механите са победили по точки и в леглото, османлията-присъственик.

Изобщо Косово в момента е една „машина на времето“ , машина времены” , “time mashine”! _ за да ме разберете.

Ето Вие! – казвам  – в свободното си време от наряди,  пости, и местни момичета, може би си сглобявате като хоби – „машина на времето“. И почти сте я направили само, че ви трябва ангренажен ремък за нея. Но никъде няма. Не се притеснявайте! Китайците ще направят! Само да изпреварят по производство на автомобили, американците.  Дотогава Косово е машина на времето. Тук можеш да видиш каква е била България след 1878 година – млада, силна, буйна, нетърпелива, че и брутална. Можеш да видиш каква е била и след  1944 – ентусиазирана, иделогизирана и митингуваща. Може да видиш и каква беше до 1978-80 – пълна с хора, събития , приятели и интриги.

Между Косовска Митровица и столицата Прищина се намира Косово поле.  Балканският Рубикон. Балканската Голгота.  Направо Балкански Назарет.  И той за нас българите може би е точно такъв. След  косовската битка през 1389 година последва края на българската държавност, чертата на българската  съпротивителна сила е премината и последва  кръста на нашата гибел като държава.  При косовската операция на българската армия през Първата Световна война сякаш Господ въздава справедливост за понесените от нас огромни страдания през вековете.  Но той явно не всеки път е българин. Косовска операция на българската армия има и през Втората Световна война. 

Косово е било България!  В Косово векове са живели българи. Сега има малко – горани.

Сто години сръбската държава в лицето на великосръбските си  амбиции, лицемерие и идентичност, създаваше мита  „Косово  е Сърбия“. 

И сега в Косово са останали 6 процента сърби, огромна „застава“ (знаме), над крепостта Звечан северно от Косовска Митровица, и паметника на Косово поле, или Газиместан както го наричат мюсюлманите.  Едните (албанците) го палят, другите (сърбите) го мият.

 И двете  страни яростно бранят нещо което нито са виждали нито са чували. Както преди в махалата се дърлехме, и чак си пускахме кръв заради „принадлежност“ към „ЦСКА“ или „Левски“. Деца,  които не бяхме и приближавали София. Ние се биехме не заради принадлежност към тях. Биехме се да не загубим достойнството си. А то се измерваше с притегателната сила към семейството, приятелите и познатите, които приемахме като авторитети.  Баща ми, вуйчо ми,и Иван Дръндаря с когото играехме на „Дълга поляна“ бяха „цесекари“, „цесекар“ бях и аз.  И мразех Манджука и Балездрата, защото, защото сега като се замисля и да не бяха „левскари“ пак нямаше да ги харесвам. 

А „тогава“ на 15 юни (Видовден) 1389 г. не са били едни срещу други, сърби срещу османци, а българи, албанци и османци – срещу българи, албанци, босненци и сърби. Тогава и понятието българин, албанец, сърбин и босненец не е било заредено с антагоностичен заряд като сега. Най-вероятно,  да бъдеш българин е била гордостта от баща си и рода си, които са „цесекари“!

А да бъдеш сърбин тогава – е било, да се досещаш какво е! Прасърби.

А на нас казват „прабългари“!

Косово поле е едно широко място каквото в Косово няма. Къде другаде да се срещнат две огромни армии. Сега там както и навсякъде в страната косоварите строят. Американците – бъзикам Павката, който не се умори да повтаря колко бързо албанците променят ландшафта и околната действителност – дали „запис на заповед“ на Катар и Саудитска Арабия, да налеят  пари в Косово. Все още има място за Паметника Газиместан – мястото където е загинал княз Лазар Хребелянович.  Тюрбето на загиналия Мурад хан почти не се вижда

Може би – казвам на Пвката – някой сърбин е гледал за модел, Паметника Шипка (те сърбите винаги са гледали от нас), но го е домързяло да се качи, и сега този каменен великан прилича на нашия, но от лъва нагоре, и е безличен . Разбира се е по-голям. При сърбите, от сто години насам всичко е по-голямо от нашето. Всъщност те ни изпревариха едва през 1989 година!     

 

 Е как пък го изчисли? – ядосва се Павката на моята категоричност.

 

Тогава Баяга издадоха първия си албум! – кефя му се аз.

Но Косово е всичко това и …Призрен!

Призрен е многолюден, туристически и живописен, като Велико Търново. Е, Търново е столица.

Мястото е красиво и ми остави впечатление като затворена котловина между Шар и Кораб планина  от изток, юг и запад, и облаците на север.  С красива река Призренска Бистрица, и много и сладка вода за пиене от течащи чешми.  Гледката от крепостта над града е запомняща се. Пожелах си още поне веднъж да посетя Призрен.

Павката стигна „опипом“ до „детелината“ към новичката магистрала „Прищина-Тирана“ и не спря да повтаря, че няма друга такава безумна, огромна и сигурно разточителна „детелина“ като тази тук. От две години се чудел защо е толкова „овъртяна“!

Нали навремето се шегувахме с „албанските реотани“ – казвам му –може би така не можеш да се заблудиш дори да искаш, за Прищина ли си, или за Тирана.

А погледнал ли си как изглежда от Гугъл Земя? – сещам се аз

Не! – отговаря Павката.

Оказа се, че изглежда като „КОСОВА“ 






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: baskeret
Категория: Други
Прочетен: 389029
Постинги: 259
Коментари: 351
Гласове: 846
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031