Бях изкарал цял живот по баирите и започна да ми омръзва, когато въпреки всемирното затопляне, мястото  ми като Градоначалник изстина! После чувах да казват, че градушките са се увеличили! Бяха си същите, според мен, но нямаше станции за борба с тях!

Работата трябва да се сменя на 4-5 години, това го знаех, но едва сега го разбрах, макар че градобоец  и сребролюбец може да си цял живот!

Последователно бях кабелджия в кабеларка, бутах колички в цех за бутала, бях икономически емигрант в държава с икономика, бях  даже и  сътрудник на Милко във фирмата му, доставяща интернет и глас до „последната миля“! Той обаче продаде изгодно сървърите и акауанта ми на един многополист и сега ми маха на камерата от Хавай, а аз си пия редовно кафето с Ицо от пощата!

Това стана през лятното слънцестоене, а през зимното домостоене  имаше и един период в който се снимах повече от Клайв Оуен и Рийз Уидърспун,, но точно когато снимките ми свършиха се случи с тъста да варим ракия в Крумово Градище, а той, сода бикарбонат и вилици не взел, но иначе вестник си купил! Ракията стана малко кисела и ядохме с пръсти, но точно когато „напипвах“ числата от тотото  и опипвах „момичето на времето“ и видях рецептата за брюкселско зеле в мултикукър и обявата за евробезделници!

Подстригах  се при Антония, направих си снимки при „ръгалото“ и продължих да чета обявите.

Повярвах че са ме „взели“ чак когато взех първата си заплата и взех на жената мегакукъра. Тя много се зарадва, защото след Джо Кокър нищо хубаво не съм и подарявал, а беше печелила много конкурси от които нищо не печелеше и се беше нагледала на хора които не си губят времето и не губят конкурси!

Сигурно така се е почувствал  Джеймс Кук когато е открил Хонолулу и преди да открие, че туземците са му откраднали лодката, въпреки че моряците му са им донесли венерическите последствия.

По,  същия начин и аз като него започнах да изследвам чиновническия рай! Той старателно е записвал дължината на меридиана на 24 градусовата ширина, а тук при мен чукаха по клавиатурите усмихнати 24 годишни, с дълги крака и хавайски загар. Той щедро дарявал стъкълца там, тук обаче колегите можеха да вземат златна проба и да вземат заплати без усилие! Миланските и парижките аромати  бяха екзотични като хавайските, духът на безделие витаеше в коридорите като на плажа Уайхихи, флората и фауната   на отдела „Локални региони“  беше по-многобройна от сърфистите на Уайамеа, а гардероба на „Директна дирекция“  скъп като Пърл Харбър!  Работата вървеше редовно и методично като на китоловната флотилия на Лахаина,  хоризонталата беше безоблачна „алоха“ , вертикалата,  забулена „Мауна Кеа“.

На пръв поглед не се забелязваха отровни влечуги, редовно си поръчвахме „морски дарове“ от пица „Златен рог“, колежките редуваха мангова диета с карти „таро“, а шефовете на отдели обядваха в „Шератон“. . От време на време „от горе“ изливаха лавина от изстинала  статистика, а ние се цъклехме като окото на „Даймън Хед“! Имаше разбира се и моменти когато някой млад „биг шеф“ изригваше сякаш „Килауеа“ на Биг Айлънд – посърнал, както когато те налегне носталгията в края на смяната на бунгалата във Варвара или   ти е нервно в полета за Сиатъл!

Хубавото на почивката е че трае кратко, лошото на работата че трае дълго. Хавайвай, но и тук има акули!

Но не те ме изядоха, както и джентълмена Кук. Изплюха камъчето онзи ден англичаните и тихомълком признаха, че мастъ Джеймс са го изяли колегите му по лодка. Слезли на брега, извадили си „оная работа“, той им казал да я прибират и да се прибират, и те му прекратили мандата окончателно. Хвърлили вината на туземците и им хвърлили лентите на фотоапаратите!

Така стана и при мен!

Бяхме изпълнили всички прищевки на шефовете, бяхме нарушили всички изисквания на работата, гражданите които знаеха какво искат – излъгахме, тези които не знаеха – залъгахме, обучихме колегата Зарко как да разпознава едните от другите, решихме судокуто на Фанито, наредихме пасианса на Стойко, обсъдихме климатика на Чанко и климактериума на Димитрела. Зарко трудно разбира иначе не подбира, вестник  пипвам само у тъста, играя понякога белот на плажа, апартамента е южен и се топлим от тръбите и с жената, та отворих да прочета Регламента за ангажимента на Еврокомисията, но колегите бяха изтървали края!

Гледай, гледай ко мога да направя – хилеше се един – ще се залюлея на кабела на климатика  като Тарзан!

Хм, праиш съ на Джони Деп – вика му другия – аз ще сърфирам със стола докато целя кошчето с кламери.

Абе няма ли с ко да си играиш, че си ми взел стола? – крещи му колежката

Ъъъъ, мога да спра вентилатора с х** си! – перчи й се колегата.

Ууу счупи го тоя климатик, че ми духа! – радва се друга.

И аз сложих слушалките, които ми  подариха децата за именния ми ден, и си пуснах концерта на „Бомбай Щампа“. Бях го записал когато подгряваха Горан Брегович в амфитеатъра! Обаче пъхнах жака на слушалките в микрофона и докато ги разменя, Джура успя да извика на Дуня и Елма, и да „скара“ китарите на Недим Бабович и Ърни Мендило.

Уууу, махни я тая тъпа музика! – настръхнаха срещу мен колегите

Направо ме умориха!