–Кафето е скъпо в България!

–Нормално! Защото имаме склонност да се заседяваме на кафе, Бас! Икономическа логика!

–Един лев е много!

–Така е! Нали знаеш за Царя който пращал везира..! Аз чаках...!

–Да, да! Отдавна не сме се виждали! И аз чаках чаках да отида в Ленинград, а той стана – Петербург!

–Той си е бил!

–И как си? Какво става при теб? Ходиш ли в Бюрото по труда?

–Ходя! А вчера ходих да варя ракия!

–Пусна ли?

–Доволен съм! Записах се, отидох навреме, обаче закъсняваха с два часа!

–Е , то казана не е точна наука!

–Аз имам време сега, но ме дразнеше принципа!

–Да, по принципи говорят само т.нар журналисти и политици, обаче!

–По принцип в казана бяхме, аз, казанджията и тези които събираха патоките от „моя“ казан!

–Друг не чакаше ли?

–Не! Щяха да презареждат големия казан, а аз чаках за малкия! И се чудех какво да правя, защото те имаха още градус, а аз имах пред себе си един нагъл казанджия, един дядка с прошарени зъби, и един ухилен младок който не можех да определя!

–Така ми е кипвало като чакам...!

–И аз отивах към точката на кипене, когато се сетих да пусна „лакмуса“ както казваше учителя по химия - Адилов!

–Жив ли е този човек?

–За куриоз го видях в Люлебургас преди години! Работел в химическия завод там! Мен ми се щеше да поговорим повече, ама! Та пуснах „лакмуса“ и няколко каламбура!

–Алегории, оксиморони, хиперболи и метафизи?

–Не, наборите клъвнаха и на това!

–Дядото?

–Дядото се оказа катализатор! За него ще ти разправям друг път! Бяхме се събрали набори! Казанджията, ...и 3та, аз ...и 5та, а младока се оказа ...и7ма.! Видях живота си такъв какъвто можеше да бъде!

–Ако ходиш по-често на казана...!

–Единия беше обходил с ТИР цяла Европа, Сирия, Турция, Ливан и Русия. Сега още кара – Евро „шест“, със синовете си.

–Те сами се карат..!

–Сами, като ги караш от казармата! Даже като „кара“ казана му плащат хората, Плащат му даже да не се замисли да напусне! Синовете му въртят „геврека“, въртят му и мозъка, ама кой ти дава 3400 в България, викал им той!

И двеста километра преди Калеус не спираш, човека съвсем се отпусна!

–Кой Калеус?

–И другия го пита, че той го знаел – Кале! Като ходел на гости на синовете си в Норич! 2000 лева в една фирма за разрушаване у нас, доволен е.

–Синовете му?

–Готвачи в Норич! Какво да правят тук в тая България, казвал им!

–Ами ти? Не стана ли въпрос?

–Градуса ми „падна“ отведнъж, казанджията щеше да зарежда сутринта рано, а трофейната захар от разкостения винпром в Каблешково подпираше спиртомера на набора.

–А ако станеше дума! Безработен...?

–Не на заплата! Не смятам в евро, а в капачки!

–Ами тока олиото и захарта?

–Винаги излиза по нещо, освен пипера райкиния боб и зелето!

–А децата, децата?

–Тук са знаеш! Сега поне можеш да избираш!