На петия се научих да общувам с Петя-касиерката, защото тя се беше институционализирала с предприятието, а знаем как е с институциите. И тогава видях, че Маги забелязва моето присъствие.
Маги не можеш да не я забележиш. Природата на Маги е съвършенна. Виждал съм Мадоните на Великите художници, но не съм се впечатлявал.
Размишлявал съм хиляди километри върху феномена на женската красота, и най-сетне на табелата за Подгумер ме прониза „бръснача на Окам“. Маги е продукт на „подвижните“ хора.
Кант никога не е излизал от Калининград, а се е опитвал да разбере Света, а аз след като обиколих Балканите и Западна Европа смело мога да кажа, че Маги е една Вселена. Фин силует, красива и симетрична, толкова че неестествено тънкия ѝ носов напевен глас ми харесваше.
Месеци наред ѝ носих фактурите по „банков път“, копирах ѝ застраховките на колите, талоните и всички документи които излизаха зад бариерата на пазача, обаждах ѝ се за тол таксите, тя ми се обаждаше за стикерите на пожарогасителите и за изтеклите полици и за съмнителни имейли от разни дирекции.
Преди се отбивах в счетоводството толкова време колкото Маги ми отдели служебно внимание, докато гледам в острия ѝ поглед, шията, голите ѝ крака, устните, но то колко можеш да гледаш?
Някъде тогава започнах надълго да отговарям на Петя-институцията.
-Къде е Живко? Ти ще пътуваш ли днес? За пари ли идваш пак? За какво са ти тези ръкавици дето ще ги купуваш?
За Живко не ѝ обяснявах, но надълго ѝ говорих за дистрибуцията в Марково и Маноле, даже й казах за моята детска мечта да отида в Пазарджик и квартал Чиксалън! А тя дистрибуцията се оказа точно там! Разправях ѝ как се наплисках на Дунава, че разтоварвам до сами реката!
-Значи „Лъки“ е на Дунава! -казва Петя впечатлено.
–Вчера на връщане товарих от Хрищени едни железа и нямах ръкавици за товаро-разтоварна дейност...-говоря монотонно на Петя
-При Любо има! -дърпа се за парите Петя
-При бат Любо не са за товаро разтоварна дейност, те са за флуиди масла и газьол каканижа аз.
–Ухх! -дава ми пари Петя.
–Не съм ходила в Пазарджик! -усмихва ми се мило Маги от бюрото.
В Пазарджик... започвам аз, поглеждам извинително празното бюро на Петя
-За какво си дошъл? - влиза подозрително Петя
-Нося ти фактурата! - казвам – купих разкошни ръкавици от телешка цепена кожа, даже пише на етикета:за товаро-разтоварна дейност.
-Да, и на фактурата пише така! -впечатлява се Петя, а аз крадешком виждам, че Маги се усмихва през рамо.
-Днес не пътуваш? Какво ще правиш? Пита ме строго Петя.
–Ще отида на годишен технически преглед с 4720 и после ще го заредя...-рапортувам аз.
-Донеси ми бележката от зареждането, нали не си забравил! -изпраща ме нежно Маги.
-Маги ли търсиш? пита ме Петя, докато се позволявам стотна разочарование от празното ѝ бюро
-Нося ѝ фактура...! мънкам аз
-Е остави ѝ я!
-Мен ли търсиш! Явно се радва да ме види Маги
-Фактурата, и да взема листи за принтера! Казвам служебно
-Не взимай цял топ! Вземи от разпечатания! командва Петя – Ми ти имаш ли принтер?
-Не мога да си представя Живота си без Принтер! спирам се щастливо пред Петя! Имам повече истории с принтери отколкото с жени.
-Нали си женен, какви жени? Осъдително ми се тросва Петя
–Дори мога да напиша книга, „Аз и принтера“! продължавам замечтано. Мога ли да забравя за принтера на тази сладурана с чашките от Ботевград...
–Но беше объркала фактурата! намесва се решително Маги, чак стресна сънено спокойната Денка-главната счетоводителка. Купила съм ти дневник за предпътна подготовка! Разлиства го като рекламна брошура за Малдивите където ще ходим с нея.
-Странно, той е формат А4! Казвам угрижено – Откъде го взе!
-От книжарницата „на дика“! - казва разтревожено Маги
-И аз от там го купих, вчера! Но моя е А5! - казвам тежко
-Защо не ми каза? цупи ми се нежно Маги
-Ами аз... -мънкам
-Аз ще им го върна..., и ще ти купя присъствени листи! И ме гледа така сякаш ще ми взима фланелки от втората употреба
-Не му взимай! Той ще си ги изпринтира! отпраща ме Петя
-Наистина е А5! Изненадва ме Маги без да почука, и сочи с оформения си нокът етикета.
Ставам до нея да се уверя и аз, тя се завърта леко вдига високо лакътя си докато приглажда коса си.
И гола е красива! виждам всичко през ръкава ѝ.
Поглежда ме дълго и хуква навън.
–Ще ти пращам разпечатките на вайбъра! Настигам я.
-На служебния нямам вайбър! казва служебно тя.
Телефона ми дрънва!
„Пращай ми ги тук“ написала ми е от лични Маги.
Визуализация-медитация Енергийно пречист...
Визуализация-медитация Енергийно пречист...
