После всички се „нахвърлиха“ върху мене! И тя също! Керана!

Пука ли им за мен и на мен ми пука, не ли, пет пари не давам за тях!

„Боричкаха“ се едни други, и всички заедно срещу ми!

Тя и работата не вървеше! То не оставаше време за работа!

–Как ще учим хората да живеят с добро, като ние не се понасяме? -казвам им.

–Ние си бяхме добре, докато ти дойде! -казва на носа си Атанаска, и всички я чуват!

–Както пее Бора Джорджевич: „любовта си отиде от тук“! -въздъхвам аз.

–Кой? -вдига любопитно глава от другия край на залата Дария Бейчева.

–Бора Чорба, рок номер едно на ЕксЮгославия!

–Ааа! -кима впечатлено Бейчева. –Не бяха ли „Сребърни крила“?

–Тук да, но там не! -казвам, и чувам че Керана пуска на айфона си „Рибля Чорба?!

–За първи път чувам! -казва безразлично Диана от нейното бюро!

–И аз дълги години мислех, че Галя Бързинова, е най-готината на Света, но... -казвам

–Няма резултат, Галя Бързи коя? -пита ме Керана, и гледа в Гуглето.

–Ааа, Галя Бързинова е много красива! -улавя се Дария.

–Ето колко е хубаво когато си говорим! Ставаме екип! -казвам

–Ама ти говориш само глупости! -шепне Атанаска и търси буквите по клавиатурата.

–„Къде е този глупав хотел, къде си в това глупаво място“ пее Бора! -хиля се аз.

–Кой го интересува Бора ли Мора? –гледа в клавиатурата Атанаска.

–Ами ето, Керана, умна, красива, интелигентна жена, представи си че я питат, хайде не за, ами кой е бас китарист на Ю Ту! -смея се аз.

–Кой е бас китарист на Ю Ту? -“усещам“ че се залива със смях Керана.

–Лари Мълин Джуниър! -натъртвам

–Лари Мълин Джуниър! -рецитира Керана.

Не знам за Керана, но тя беше жената която искам до мен! Красива хлапачка, която ненаситно иска да живее бурно, но докато това ѝ се получи тя върши всичко каквото трябва и то, както трябва.

Последната ни Нова Година бях Дядо Коледа с една кокетка Снежанка. Накрая се снимахме с децата и Керана ми ги подаваше, да не ми се развали алибито.

Тя ходи да вземе снимките, и фотографа ѝ казал: „Вие сте любовници“!

Тя се уплаши тогава!

Но то и аз се бях уплашил преди това!

А Мъдреца е казал:“Любовта е Пълна Липса на Страх“!

Тук работата върви! Това е единствената разлика между тази и другите дванадесет работи които смених през последните три години!

И Маги!

Когато кажа „Здравейте“ в счетоводството, само тя отговаря и се обръща като онази принцеса от клипа на Дийп Блу Съмптинг „Закуска в Тифани“! Гледал съм го хиляда пъти! Великолепна е!

Любов е, когато искаш жената (мъжа) да присъства постоянно в Живота ти!

Ние искаме да се „отъркваме“ във Величията, Маги иска да излезе от Протокола на който са обречени те, и за който ние не си даваме сметка! Предполагам за после, но след като слезе от акрилно бялата си Кия „Сийд“ сутрин и докато меко тръгне вечер от служебния паркинг тя стои зад бюрото си, следи сметките по партиди, полиците, падежа по плащанията, годишното изравняване на данъците, промените в Наредба №8/2005 година, размерите на Допълнителното Възнаграждение за Стаж, фискалната безпаметност, касовите забележки и фрустрацията на фирмите.

–Не съм виждал на живо „танцуващите дервиши“ в Коня, но работниците в Русе които ме разтоварваха бяха такива с палетните колички! -казвам

–Аз съм ги виждала! Когато ходих до Кападокия! -гледа ме Маги. –Постоянно на път, спираш, разглеждаш! -завижда ми тя

–За разглеждане чак, но сега на излизане от Русе за Шумен, видях един магазин-“битак“, имаше много интересни джунджурии, а момчето от магазина приличаше на Дичо от Д2, дрънкаше на една древна китара „Ибанец“, и ми изсвири потпури от „деветата“ симфония!

–Съпругата на Дичо беше в Мастършеф! -въздиша Маги. –Утре обаче няма да спираш никъде, ще ти платят в брой и ще ми се отчетеш! -чертае “нашето“ утре тя.

–Ето парите запечатани са, не съм ги броил, написана е сумата! -казвам на Маги отстъпвайки настрани, гледайки неутрално над главите на колежките ѝ

–Чакай! Чакай, ела да ги преброим! -и ме води в касовото отделение.

–По сто са, по петдесет...! -а аз я огледждам цялата, колкото си искам голите ѝ крака, гърдите, устните, и кимам съчувствено, докато тя се усмихва с изплезено езиче, притиска банкнотите към машинката, все едно че натиска звънчето на рецепцията в онова хотелче в Льо Пюи ен Валей.

–Дали са лев в повече! Сумата е, и пет стотинки! Какво можеш да си купиш с един лев? -риторична е Маги.

–Купих си шоколадче! От място което се казва, Възвисяването на Свети Роман? -гледам я романтично. –Ще ти пратя координати!

–Разгледах го на Стрийт Вю! Разкошно място! -спира се до мен Маги, докато аз съсредоточено гледам стъклото на буса, а периферно голите ѝ крака в маратонки и къси панталонки –Ти си ходил там?

–Да...! и гледам, че вече не сме сами и я гледат и мъжете и жените. –Това са новите стикери за ГТП! -соча й стъклото.

–Моя е от старите! А скоро регистрирах колата! В КАТ! -и се протяга секси към стикера докато аз се усмихвам на Крисито от пласмента.

–Те в кат поставят от старите стикери! -казвам вещо и започвам да се плаша аз. Ще ни гледат на камерите!, а ти ще останеш инкогнито още една година!

Маги обмисля дълго, за да останем заедно.

Не изглежда уплашена!