Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2021 23:16 - Боже мой, коя е котката Мими?
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 5746 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 19.09.2021 08:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  КОТКАТА МИМИ

         Предполагам, че всеки е изпитал ужаса как някоя мелодия, картина или дори отделна думичка се опитва да се загнезди в ума ти, изплувала Бог знае по какви причини от глъбините на съзнанието. И натрапчиво те тормози. Иска да ѝ обърнеш внимание, иска да ти каже нещо смислено, но... така и не успява. Не зная кой как се лекува, меко казано, от такъв кошмар, но аз му намерих цаката: сядам и пиша. Но пиша така, че читателят да не разбере до каква степен са опънати нервите ми. Пиша за негово удоволствие и... за собствено спасение.

         Тези дни в главата ми се завъртя като пумпал някакво заглавие, що ли... „Котката Мими”! И напрягам разни файлове в паметта си. Дано разбера откъде и защо ме е споходила котката Мими.

          Съпругата ми имаше добра приятелка. Моминското ѝ име беше Мими Шишева, а после стана Мими Гайдарова. Тя работеше в Оперния театър на Женева. Като ученички учили при една и съща учителка – Льоли Даскалова. После Льоли и нейният съпруг, художника Сергей Петров, станаха наши кумове.

         Преди петнайсетина години посетихме Мими за два-три дни в Женева. Случихме студено, ветровито време. Запомних, че в един парк имаше часовник от цветя и стрелките му се движеха. Запомних езерото и улицата край него с рекламите на „Лонжин” и други световноизвестни марки. Но най-релефно запомних котката на Мими. Още първия ден тя ни подложи на щателно изследване. Беше се сгушила на някакъв бюфет, бързо прецени, че съпругата ми се страхува от нея и затова, колкото пъти отвореше жълтите си очи с черни процепчета в тях, толкова пъти бяха отправени към мен. (Само да не ви излъжа! Очите й може да са били и червени. Аз запомням по-добре кучешките очи. Те са като на хората! Е, сини не съм виждал, но тъй се казва.) Двете приятелки си бъбреха, а аз започнах да флиртувам с котката, канех я да доде при мен. Мими забеляза тези мои опити да се сприятеля с нейната котка и ме предупреди, че е много лоша и може да ме одере. „Тя разбра, че сте ми гости... Заключих спалнята, защото от ревност отива и си маркира (опикава) възглавницата ми.” И продължиха да си приказват. Аз се амбицирах от думите ѝ. Бил съм одраскван като малък от котки и котараци, но това никога не е помрачавало желанието ми да ги гушкам и милвам. Станах по-активен, драсках и аз с нокът по плата на фотьойла, цъках с нокти (палец-показалец). Тя най-после се изправи, протегна се с чупка в кръста и, ако искате, вярвайте, запопрати се връз мен. Право върху гърдите ми. Покатери се зад врата ми и замърка на дясното ми ухо. Как разбра, че нищо не чувам с лявото?! Още помня смаяния поглед на Мими. „Това за първи път се случва! Не вярвам на очите си...”

         Сега, като разказвам, стана ми много мъчно за Мими. Нея вече я няма. Добре поне, че в Швейцария е разрешена евтаназията... Не се е мъчила.

          Съпругата ми започна своята музикална кариера като учителка по пеене. Попитах я, дали не е имало някаква детска песничка за някаква котка Мими. „Да, имаше, учех децата на нея.” „Моля те, помниш ли я?” Аз, който имах двойка като ученик за това, че не можах да науча „Опълченците на Шипка” наизуст, бях смаян. Запя я, после я изрецитира, а там, където не си спомняше някоя дума, отново я запяваше и така възстановихме целия текст. За съжаление, опитах се да намеря оригиналното ѝ заглавие и автора в Интернет, за да бъда напълно коректен, но не би, не успях. Ето и текста:

Между котките любими

аз една си спомням – Мими.

Тя се галеше, предеше,

част от къщата ни беше.

Мррр... Бъди добър!

Но когато в миг дома ни

бомбеният взрив издъни,

ние грабнахме в уплаха

вещи най-необходими

и забравихме за Мими.

Мррр... Бъди добър!

Подир месец аз се върнах

и сред куп от тухли зърнах

в къщата разбита цяла

Мими вече подивяла.

Мррр... Бъди добър!

         Това помнеше моята съпруга, това записах, но дали за тази котка Мими съм се сетил от няколко дни? Не знам. Но има и друга една възможност, само че ме е малко срам да питам нашия колега ГОР, дали и той помни този случай, тъй като сме расли заедно, една и съща бабина ръка ни е давала мед, сиренце и пухкав бял хляб.

         Било е преди повече от 60 години. В двора на родната баба на Гор имаше кладенец. С капак, разбира се. Циментова коруба и плътен дървен капак над нея. Водата беше за пиене, студена, та чак зъбите ми изтръпваха, когато надигах бакърения черпак. Един ден, отивам аз да си играем с моя братовчед  и още отдалече чувам пукотевица в техния двор, а улицата мирише на едовремешния недоизгорял бензин. Изпод вратнята тече вода навън, горе-долу колкото селската река, в която ловяхме рибки-симеончета през лятото. Влизам, питам защо изпомпват герана, а отговорът беше: „От три дни котката я няма! Сигурно е паднала в него. Ако не я намерим, тази вода няма да става за пиене.” Залостих се и аз да гледам. Братовчед ми заминал за Пловдив... Помня, дори човек слезе долу да я търси. Няма, и няма. На мене ми доскуча, започнах да се разхождам из двора. И в задния двор при пчелите и кокошките, и в предния с кладенеца и асмите. Гледам, зяпам и... виждам на един клон котката! Котката, която я търси половината село, стои, не мърда, попоглежда надолу, под краката си, какво става и, ако беше човек, сигурно щеше да се подхилва.

         „Бабо Пено, бабо Пено! Котката е на крушата!”

         След като моторната помпа млъкна, водата в двора се отцеди и притеснените помагачи насядаха на ниски столчета да си починат по на чашка, родната баба на Гор, която е отгледала и баща ми, останал с брат и сестричка кръгъл сирак (те – при други роднини), която знаеше всички приказки на света и ние заспивахме в скута ѝ, въздъхна и рече: „Оня ден заварих котката да надига капака на менчето. Рекох ѝ ,псст’ и съвсем леко я пернах през мустаците, побелели от млякото, дето беше лочила. Разсърдила се е. И си отмъсти...”

         След някакви си десет години разбрах, че бабата на Гор е болна. Те живееха вече в Пловдив. Отивам у тях, беше много отслабнала. Хванах я за ръката. Тя ме позна и ми каза нещо, което не е натрапчиво като „котката Мими”, защото „котката Мими” е нещо, което, както дойде, така и ще си замине. Тя ми каза нещо, което не се забравя и което пълни очите със сълзи, щом се сетиш: „Ех, Петьо, баба. Няма да има кой да ви сипва медец в купичката...” За нея бяхме все още онези малки момчета.

         След една седмица... Не, не мога да кажа, че издъхна, щом я носим в сърцето си.

          Мили мои приятели, не ме съдете за това, че отново пиша за тъжни неща. Но погледнете времето навън. Облачно, сълзи капят от небето и подрънкват в ламаринения перваз на прозореца. При вас може да не е така, но аз съм на осмия етаж, нямам си вече стреха и кой приказка да ми разкаже, за да не чувам това, което отброява нашия престой на Земята.                                                                                     (7 април 2013)

 

Коментари 
pvdaskalov - * ! *
28.01.2015

Днес, 28-и януари 2015 г, най-после установих кой е авторът на песента – ВАЛЕРИ ПЕТРОВ (1920-2014). Това стана благодарение на Мими - - Sibir.bg www.sibir.bg/blog/atika/?blogPage=blogPreviewArticle&artID..

Между котките любими
аз една си спомням: Мими.
Тя се галеше, предеше,
част от къщата ни беше,
но когато в миг дома ни
бомбеният взрив издъни,
ние грабнахме в уплаха
тез неща, които бяха
(или тъй ни се видяха)
ценни и необходими.
И забравихме за Мими.
Подир месец аз се върнах
и сред куп от тухли зърнах
в къщата, разбита цяла,
Мими, вече подивяла.
-Мими!-аз и викнах.- Мими!
Ала тя не ме позна.
-Мими!- я замолих.- Мими!
Тя отскочи настрана,
ффу!- показа си зъбите
и се скри в развалините.
Мина време оттогаз,
но си казвам често аз:
- Мими, прости ми!




Гласувай:
13



1. leonleonovpom2 - Поздрави, Пиер!
19.09.2021 01:05
Радвам се ,че след близо пет години пишеш отново! В блога имам предвид! Да ,цветният часовник в Женева е забележителност! Дсколкото си спомням, беше в близост до пристанището
Що се отнася до кучетата със сини очи, има такива-виждал съм Афганистанска хрътка Големи като овчарските и злобни! Собственикът ми каза че причина за злобата им била ,че са затворени Всяка сутрин минавах край тях, гледаха ме злобно ,но не лаеха Но веднъж с приближаването си към тях започнаха да ръмжат Даже някои се накачиха по оградата Подминах учудено, защото като се изравних с тях не ми обърнаха никакво внимание, дори злобен поглед нямаше? но след няколко крачки се понесе адски лай! Няколко цигани/ или римляни, научно/ минаваха покрай тях Учудени ,те се спряха? Кучетата наскачаха и по оградата! Собственикът, капитан далечно плаване, излезе и им каза да тръгват Не виждат ли, че кучетата беснеят заради тях!?

Пиши приятелю, имаш верни читатели!

Лека нощ!
цитирай
2. pvdaskalov - * ! !*
19.09.2021 08:23
Благодаря, Лео.
И ме извини, налага се да бъда кратък в отговорите си. Ти поне знаеш защо...
Поздрави от постепенно замръзващия Калофер. Чуя ли, че топлото е пуснато в София, веднага се прибирам... с неохота.
П и е р
цитирай
3. anetta - Котките са много своенравни животинки..
19.09.2021 10:27
в къщи си имам не котка, а куче. Ясно разбирам, че някой е приближил или прозореца или външната врата. Бебка започва да ръмжи..козинката и се надига, а опашката и става двойна. Те са и много сетивни..при тях няма това робско покорство, както при кучетата..удариш ли я, не я ли храниш, тя си хваща пътя. Много са любвеобилни, но само когато те искат..но пък размъркат ли се..се разтапят..: )) И котката си избира "роба" не ти нея..
Цял живот преди съм имала кучета..немски овчарки, пуделчета, сега и лабрадорка..въобще и не съм помислила за котка, докато един ден, едно много дребно едва ходещо, с почти затворени очички същество, не дойде на прозореца ми. Нямам идея как се озова там..Посегнах да го взема..а то хххххххх..мяяяяяяяяяуууууууу...хххххх и ме бие с лапичка. Като ми посегне и се търкули..но става и пак ме хъка...: ))) Разсмя ме и ми стана гот, как се брани.. Тогава имахме една котка, квартална, но имаше малки котенца. Чу го..и долетя от някъде. То започна и нея да бие, ама на писаната хич не и пукаше, захапа го и го отнесе при нейните бебета. След време на прозореца си имах не едно, а 4 малки котета..барабар с мама. Хранех ги, но те не влизаха вътре..не смееха, само Бебка един път влезе..и заяви ясно..това е моят Дом. и това е!..: ))) А Бебка беше малкият беглец, който ме хъкаше и биеше..
Снощи в работата ми предложиха да ми подарят един мини пинчер..той е точно колкото малките котета..та съм в дилема..как ще ми се отрази един мини пинчер в къщи...: )))
А е хубаво, че пак си активен в блога...продължавай така..: )
цитирай
4. pvdaskalov - * ! ! !*
19.09.2021 11:04
Добре че е неделя! Ако беше понеделник, цялата седмица нямаше да ми върви...
Току що одобрих един разкошен коментар за кучета, за котета, въобще за мили същества, макар и със своенравни характери. Такива са най-вече котките, според авторката на коментара, който бе отбелязан най-горе като получен, а където му е мястото - долу - няма никой, празно!
Ще махна опцията за одобрение, за да не стават подобни грешки. Бих махнал и двата цвята палци, но няма как. Съжалявам, че името на поета Валери Петров е разтревожило някоя дребна душица.
П и е р
ПС - На разтревожената душица приляга едно куплетче, автора на което съм забравил, но куплетчето помня вече над 30 години:
"Пчелата поканила мухата
на сладка медовина.
Мухата за отплата
нацвъкала пчелина."
цитирай
5. pvdaskalov - * !V *
19.09.2021 12:52
Kойто смята, че може да ми обясни как е възможно след цели 2 часа уж безвъзвратно изчезналия коментар да застане точно на мястото си, без да се е появявал повторно и да го одобрявам отново, да заповяда на гости в Калофер за 1-2-3 дни на мои разноски.
П и е р
цитирай
6. born - Добре дошъл отново, Пиер !
20.09.2021 21:58
Завръщаш се след дълго отсъствие и се завръщаш подобаващо и впечатляващо !
Що се отнася до чудодейното завръщане на бродещия коментар мога само да те осветля, че в този блог са се случвали и се случват и по-големи чудеса. И това не е учудващо като имаш предвид какви гиганти на мисълта обитават тук.
Пак ще ти дойдем на гости, Приятелю !
Бъди здрав !
цитирай
7. pvdaskalov - * V *
20.09.2021 22:40
Ще дойдете, разбира се!
Но дотогава нямам търпение да те похваля за твоя постинг, дето събра почти 70 коментара. Войвода си ти! Ако беше отседнал в Калофер, след време и паметник щяха да ти вдигнат калоферци.
Аз постепенно се окопитвам. Дори, ако играеш шах или табла, мисля да ти играя с лявата ръка. Извинявай, че го казвам на всеослушание, но умря римлянката, дето ме хвалеше.
И повече сладолед не носете. В камерата има. Виж, ако донесете някое от вашите котенца да си поиграят на двора с моето тигърче, ще се радвам много.
Поздрави и на д-р Надя. Теб не те титулувам, защото конкурираш Айнщайн, ама маса народ мисли, че само от музика разбираш.
Живи и здрави!
П и е р
цитирай
8. born - По време на така дългото ти отсъствие
21.09.2021 22:29
от тукашното хайдпаркско блато, бях заточен с най-зли намерения /да ми запушат устата и ампутират ръката с пишещата "химикалка" /в две зловещи /на пръв поглед/ дестинации- пустинята Та6акмакан и Република Таратанция. Оказа се , че заточителката ми въобще не е наясно с обстановката там, защото ме посрещнаха изключително радушно с истинско неподправено уважение като истински герой и мъдрец. Вдигането на Мои паметници и в двете дестинации е само въпрос на време.
ПП. Шегите са си за повдигане на тонуса, от което всички имаме нужда. Погали тигърчето от нас ! Поздрави и от д-рката !
Да си ни здрав !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102981
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031