с баща ми, на велосипедите

ходихме до Илидж, по пътя край реката

там се веселеше народа на Сараево

Кебапчета. Бира, пържоли и агнешко

шарено като котленски килим

а по радиото слушахме “Бъндараците”

и новините от Виетнам!

И баща ми каза, на всички е ясно

Политиката е проста работа!

Ето тук в Сараево имаме обичай,

като варим кафе слагаме чаша в повече

ако мине някой, нека си вземе!

Осемдесет и четвърта, дойде Олимпиадата,

целия Свят се събра в райската долина!

Дажe и мошенниците които надписваха сметките,

не можаха да помрачат настроението на гостите.

И баща ми каза, ето всички разбраха че има град

Сараево където има обичай,

като варим кафе слагаме чаша в повече

ако мине някой, нека си вземе!

Пролетта на деветдесет и някоя, обаче

шрапнелите на войната пръснаха комшулука и седенките

хората стъписано се чудеха откъде им дойде това зло.

Баща ми чистеше пожарищата и го чух да казва

Не ми е жал за колата, не ми е жал за къщата,

Но вече като правя кафе, няма да слагам чаша в повече

И да мине някой – Мамка му!