Винаги съм се възхищавал на музикантите и шпакловачите . Въпреки , че много обичам да пея докато мия чиниите и различавам виолончело от контрабасистка , не владея звуковъвличането в скалите и разяждането с До , Де , Я , Ми . Шпакловачите са друга висока топка , която съм чакал , както когато увисна Н.Сираков срещу Аржентина 94_та . Така или иначе това остана само история , а аз получих тоталитарна забрана от жена ми да шпакловам за да пестя от майстор .

След като сбъднах мечтата си и видях Памела Андерсън отблизо не ми остана нищо друго освен да се занимая по-интимно с музиката  , което не ще да е толкова трудно щом може да се прави и на румънски .

От лятното слънцестоене  прехвърлям в главата си разни имена на местности , етноними и тъпоними защото всичките групи които ми вземат акъла и самочуствието имат готини имена .

Виж всичко

Голям смях пада Мите.Обещават,да чета всичко което напишеш в блог.бг.Честит ни празник на будителите.А дано направим група с теб и да свирим на Гитариадата в Зайчар.

и късмет

много много съм щастлив да ви чуя
догодина ще се видим :)