На мен никога не са ми помагали. За първи път ми се случва ! Ако не беше Златибор никога нямаше да направя това!
Така звуча все едно ме е „хванал” полицая и искам да му спечеля симпатиите. А нещата се свеждат до три! Защо да помогнете , защо точно на мен и защо Златибор?
Първо най-общо казано и накратко тук и сега ние всички плащаме „данък история” и „отчисленията” ми са непосилни да си посрещна нуждите и да посрещна Нова Година в Златибор!
Второ на мен си заслужава да се помогне, поне толкова колкото и на Гърция! Представете си какво ще правят възпитаниците на ГДЕК , ако се сринат южните ни съседи и цялата Ренесансова епоха в учебниците. А и при мен ресурсът на помощта ще бъде къде къде по-скромен! Но все пак защо на мен?
Недоверието – ето това е главната причина в България нещата да не са такива като по радио „N-Joy” и естествено руси като в „Планета”.
Доверие – ето това ни трябва ! Друг е въпроса как Концесионера да повярва на Еколога , Пушача – на Сдружение „Дим и Прах в очите” , Опозицията – на „Резил_За_Смях”, Фирмите – на Обществената Поръчка и Холандия - на Правосъдната ни система!
Ще ви кажа!
Но защо точно в Златибор?
Историята започва отдавна , в края на миналия Век! През 1989 година!
Сега дори и момчето на кантара в ‘Топливо” има „АйФон” или поне неговата китайска имитация , 3G , 3D , 50 cent и цялата енергия на Квантовите Воини!
Тогава нямах нищо! Нямах тъща , нямах телефон , нямах познати извън колегите , нямах и планове, защото въпреки че имах пари – нямаше нищо по магазините! Имах квартира , която допълнително депресираше рецепторите ми , понеже освен наема, нищо друго в нея не беше мое! Градът ме плашеше допълнително! Никъде нямаше свободни места , за всичко трябваше да чакам на опашка където никой не се нареждаше след мен , а компаниите около които гравитирах бяха хора или „по двойки” или такива които упорито търсеха Вратата , но все нацелваха „рамката” й. Работата , работата беше хубава , но тъкмо я захващах мотивирано и колегата сядаше на телефона и си запазваше място и „пререждаше” опашката . Живота беше красив , доколкото сега може да забравиш просрочването по кредитната карта , новата кола на съседа и снимките на колежката от остров Пукет .
И така, тогава в миналия Век, през далечната 1989 г. , на „късия ден” , хванал „късата клечка” на Живота изпуснал Компанията без телефон се прибирах в квартирата в която нямах нищо мое освен един стар черно-бял телевизор който свако ми не беше изхвърлил от сантимент , а аз му вдъхнах живот . Връщах се с надеждата да гледам Телевизионния Театър! Значи е било понеделник! Значи имах големи надежди в телевизионния театър! Имах някаква упорита надежда , че той ще промени живота ми! Не се получаваше нищо , освен че променяше живота ми докато не свършат финалните надписи!
И все пак!
В България винаги е имало хора!
Сега като се замисля , някои ще кажат , че има Съдба! Аз се лаская , че човек си прави съдбата!
Преди да започне театъра и тогава изобщо нямаше реклами , а „интермедии”!
И „пуснаха” „Баяга”!
Тогава си ги „открих”! Сам самичък! Извън обсега на сръбските медии , извън телефоните , извън компаниите , „извън пътя” въобще!
Сега ще пеят на Площада в Златибор на Връх Нова Година!
И за да ви спечеля доверието , ако сте ми повярвали гласувайте за блога ми!
Ако има гласове , ще взема заем от познати и ще отида в Златибор!
После ще „върнете” парите!
Тагове:
© С "братушки" се обръщат само...
© Почти сме си лика–прилика с черногорци...
Не споделям възторга ти, но подкрепям мечти!:)
Само виртуално, обаче!;)
Само да питам - да не е правописна грешка за тъщата - "Нямах тъща" или е къща?
Фактът, че си я сложил на първо място в нямането, нещо ме озадачи :)
На мен пък са ми помагали. Явно съм си го заслужила :)
"И все пак! В България винаги е имало хора!" - сам го казваш :)
Никога не се знае от къде ще дойде помощта.
