Случват се такива дни, в които трябва да представиш сериозни веществени доказателства, за да хвърлиш малко съчки в залязващото си самочувствие.
Очаквах да срещна обичайните заподозрени дядиняци, които да обсъждат количеството и качеството на мъстта, точността на захаромерите, и енергийните единици на захарта от Кауфланда, и един поотегчен казанджия, който с язвително насмешливо лице, ехидна усмивка и малко брашно, да затваря надеждите им в казана.
На казана обаче срещнах Коцето, който чистеше лулите и капаците, сякаш снимаше римейк на „Пържени зелени домати”, и един млад симпатяга, който приличаше удивително на вокалиста на „Дийп блу съмптинг”! и сваляше цепеници за огъня.
Той се спусна да ми помага да зареждам с кофите, обаче гледам че пълни неговия казан.
Сякаш мислите ви са някъде другаде? казвам му.
Срещнах една физиотерапевтка! отговаря извинително момчето.
На всеки може да му се случи! казвам – Аз пък срещнах фармацевтка! На агро аптеката до автогарата! Влязох за спиртомер, а тя ми продаде и глицерин! Не знам какво да мисля?!
Опитвам се да си я представя тук! казва момчето.
На класически зацапан селски казан!? питам – Защо не отиде във Веселиново, там са колони, а казанджийката има всички американски прелести, отзад е като Джей Ло, а разкошната черта между гърдите й ми напомня за каньона на Тара в Черна гора.
Ще правя „лайв” за колегите от „ЦЕРН”! казва момчето. Черпих ги с ракия, която дядо е варил тук преди двадесет и девет години. Всъщност, тя е на двадесет и девет!
А?
Физиотерапевтката! Не е ли интересно съвпадението!
Вие се нуждаете от физиотерапия?!
Не! Само от нея!