-Да говорим от дистанцията на времето, Бас!
-Три дни не са ли малко?
-Сто и четиридесет години , кръгла дистанция! Три дни за да премине еуфорията на тълпата!
-Тълпата?
-Тълпата и в Канада е тълпа! Помниш ли колко се чудеха как уважавания гражданин Трюдо беше запечатан на камерите да чупи витрини!
После се извинява и каза че се е подвел по тълпата!
-Трюдо?
-Е не беше Трюдо, но другото си беше!
А сто и четиридесет години по-късно Трети март – Националния Празник, едни празнуваха, други заклеймяваха, а трети гледаха сеир!
-А ние какво мислим по въпроса Бас?
-И аз се чудих преди години!
А онзи ден пак видях същото като всеки път през последните години. Почна с шаблони и тук там попадения, после едни подхванаха президента други го приветстваха, едни славеха Русия други я ругаеха, същото стана и с руския Патриарх Кирил. И на празника стана като на събиране на фамилията ни, вместо да се веселим или поне да си споделяме успехите, ние говорим зад гърба на роднини и си натякваме неудачите! Сега ако споделя какво мисля по въпроса, може да стане като в история.бг, там накрая на „празника” се бяха събрали учени и заслужили люде, а стана една говорилня и нищо не се разбра, даже си мисля че се разотидоха още по-крайни, защото аз псувах, а жена ми ме ругаеше за това!
-Всеки има собствена история, Бас!!
-Собствена политика! Историята е една! Другото са обяснения! Които ти отърват!
-И как тогава да се обединим?
-Четох някъде, не запомних кого, че „…не можеш да научиш на нищо хората, можеш само да им покажеш кои са”!
-А ако искат да се научат!
-Има и много такива слава Богу, но има и неглупави, даже и интелигенти, познавам и потомци на аристократи които са спрели да се учат, не възприемат физиологичните си промени и живеят с догмите на праотците си!
И затова от доста години разказвам притчи! Малки истории които никога не свършват!
Осман паша преди да се окопае в Плевен е бил седем месеца в Зайчар (сега Zajecar в Сърбия) с армията си и башибозука. Зайчар тогава, много преди това и до преброяването през 1920 година е бил населен с българи. И през 1884 един българин (Сава Дацов), роден и израсъл в Зайчар, пише „…много хора даже и учени българи научиха, че има град – Зайчар населен с българи понастоящем в Сърбия, когато башибозуците и черкезите разпродадоха плячката награбена в Зайчар из цялата Османска империя!”
Сто години в Сърбия зайчари се женели само за българи, ако не намерели наоколо минавали в българско. На български говорели и в съда, само решенията се записвали на официалния сръбски. Държавата Сърбия отворила а после затворила сръбско училище. Вместо българите да научат сръбски, сърбите научавали български!
-Как намери тази история?
-Първо намерих Зайчар! Даже първо намерих Баяга! Чак после Зайчар! Всъщност намерих Zajecar или Заjечар! Сега там българи няма!!
-Тук историята ти свършва! А ти каза…!
-Не свършва! Ходя в Зайчар всяка година! И последно в рок кампа докато ядях вкусния боб с месо, се разговорих с готвача и го питах дали не е българин?
-И?
-Каза че не е!
-И после?!
-Половината му живот минал по българските курорти!
-И още?
-Ще има и още, но си мисля че Трети март е национален Празник, но може и да не се „почива” и да се празнува официално
