Вървях безцелно, зяпах летовниците които угрижено си говореха за в къщи, поклащащите се презрително рибарски лодки, и си тананиках “Не вярвай на жена, която пуши “Дрина” без филтър…!

–А “Оме”? -спира ме една сладурана с претенциозна дълга бухнала ролкя, тънък кръст и голямо дупе, слънчево черна до джапанките.

–Не знам “омето” да е криво? Останал съм с други впечатления от него,понеже съм го виждал в женски ръце наподобяващи Вашите! -отговарям й аз.

–Защо ви е криво? -хили се жената.

–Както казват около Чачак: “докато изправяш кривата “Дрина”, можеш да стигнеш до Истината!”

–Коя Истина? Вашата? -забърква ме жената.

–Мисля, че има само една Истина! -казвам.

–Не мисля, че е една, Истината! -упорства непознатата.

–Истината е, че щях да си тръгна преди час и половина! -казвам.

–Не ви се разделя с морето, пясъка в гащите, лятната любов! -смее се мацката.

–Мислех, че шефа ще ме похвали…! Да минем на подветрената страна, че вятъра ме разсейва в полата Ви! -казвам делово.

–Окей! -тръгва жената. Къде е шефа?

–Там! В онзи хотел! Алюр! -соча и в далечината.

–Защо да ви хвали! Вършите си работата! -дяволичи тя.

–Той каза, че съм дошъл на почивка…!

–Ето! Две Истини! -предизвиква ме момичето.

–Всъщност са три! Това са думи на главната хостеса!

–Охо! Триъгълник! -усмихва красивите си зъбки непознатата.

–Всичко започна когато и да дадох маркуча…!

–Еха, става горещо! -залива се от смях жената.

–...и който после мистериозно изчезна и търсихме с нея из целия блок “C”, а после тя ни намери в банята с Назира…!

–Ох загубих сюжетната линия! -подиграва ме момичето. В банята, с Назира?!

–Назира е една киргизка принцеса, която е дошла да подсили сезона като камериерка!

–И вие и налетяхте!

–Аз всъщност проверявах бойлерите на етажа, и чух Фатима, че тя си пускаше “Унутпа” за петнайсти път, в другата баня!

–Неее! Сигурна съм, че деветдесет и девет процента от летуващите нямат такива приключавания, може би шефа ви е прав! -дразни ме жената.

–Мислех, да си тръгна веднага, защото той ми каза да си помисля до понеделник, дали ще я карам така, или, но после пресметнах, че днес е събота, утре ще направя един плаж, ще отида на стоп до Резово, а в понеделник ще му кажа, че напускам. Лошото е че ми хареса на морето и не ми се прибира.

–Е дайте още от веселото! Нека ви избера един образ! -сочи момичето стотиците портрети на известни личности, изрисувани по скалите на променадата. При толкова жени, може би Казанова, но не съм го срещала на алеята!

–Боб Дилън! -влизъм в тона и аз.

–Lay lady lay! -запява жената. Избирай!

–Йовков?

–Приятно ми е, Албена! -протяга ми ръка тя.

–Бас!

–Никола Тесла?

–Ей Си Ди Си! -смее се момичето.

–Марк Ноплър?

–Дарлинг прети! -отговаря тя.

–А, ето, Ярослав Хашек! Избирам него! -соча рисунката.

–Управителка съм на затворения комплекс, на Дюни!

–А?

–Ще ти измисля нещо? Швейк не е идиот, нали?

–Оцелява гениално! Така мисля! -казвам и аз.

–А какво е “унутпа”? -сеща се жената

–Киргизки хит!

–Сигурно значи нещо?

–Не забравяй!