–Здрасти тате! Днес съм в офиса, довечера летим за Италия, кака знае ли че идваш в София?

–Да! Завчера се чухме!

–Те ще ходят в Холандия!

–Тя ми каза! Предложих й да гледам кучетата, но те щели да ги оставят на хотел!

–Ако се беше обадил, че идваш…!

–Моя приятел Недялко има работа в София, и аз за компания!

–Ще останеш ли?

–Той ще остане, аз ще се прибера с влака довечера! Мога да остана да боядисвам новия ви апартамент…?

–Ти предложи, но Петър говори с майстори…!

–Ок! Приятно изкарване, и да пратиш снимки и клипове!

–Кацаме през ноща, имаме хотел, а сутринта ще пътуваме с влак до Неапол!

–Непременно искам клип от влака!

–Ок! Чаооо!

–Къде да те оставя бат Бас? -обръща се за секунда Недялко, да не сбърка в задръстването на “Цариградско”.

–“Двойката”, на “колелото”!

–Я кажи вица?

–Не е виц! Стихотворение е! Където ти е удобно! Имам всичкото време на Света!

–Хайде Бас, ще се чуем в понеделник!

–Чао! До понеделник!

….

–“Здравей”! -пиша на месенджера.

–Здравей! В София ли си? -звъни ми Бистра.

–Здравей! Да!

–Аз съм в офиса на “Борова гора”! Ще дойдеш ли?

–Да не преча?

–Ще ти измисля нещо? До час ще дойдеш ли?

–С метрото е лесно!

–Здравей! -отваря ми Бистра, и за секунда оглеждам усмихнатата хлапачка, после я целувам по бузите. Ще ми помогнеш ли? Подреждам на Интер Експо! Довечера тук ли си?

–Ще помогна, разбира се! Мислех да се прибера с влака!

–По работа ли?

–Един приятел има работа в София, и аз за компания…!

–С какво се занимаваш в момента?

–Почивам си! Щастлив безработен! На борсата съм! Платена! Заслужих си я!

–А после?

–После ще се пенсионирам! Нали бях двадесет години в Армията!

–Не ти ли се работи?

–Работи ми се, но ми омръзна да започвам отначало! За три години смених тринадесет работи!

–Ужас!

–Не, беше много готино! Ще има да разправям на внуците!

–Ела да натоварим!

–Добре!

…

–Остани довечера!

–А?

–Мога да те оставя на “Борова гора”, или в къщи…!

–?

Тъкмо ще те запозная с Балки, и Лари, и Аксел?

–Аксел?

–Взех го от приюта, изяде ми книгите, но теб няма да те изяде, само прибирай книгата преди лягане! -заливат се от смях очите й.

–Мъжът ти?

–Той отиде с неговите студенти, разбирай студентки в Австрия! Довечера ще се срещна с едни китайски гости, ...ще издават нашите списания там.

–Кой съм аз? А и бях тръгнал за хляб!

–Фрака на големия ми син ще ти стане!

…

–Хайде облечи го! -подава ми дрехата тя, и си спомням сякаш беше вчера, като отвори вратата на гардероба и се преоблече зад нея пред мен. Четиридест години.

…

–Това е Бас! Той е… има…!

–Гора!

–Ю ипиен сенлин! Нин дуи уомен де салийао ган шинджи! (Има гора! Интересува се от нашите материали). И на него му е приятно. Ще му помогна да се ориентира, не стъпвай едновременно на двете релси на трамвая, дарява и мен лъчезарно Бистрето.

–“Да не ми отиде алибито”! -мисля си и гледам красивата саксофонистка с дълги бедра, стегнато дупе и големи гърди, която надува саксофона докато се изтяга с тяло назад на високите си токчета. Това е Лана Скъргатич! -обръщам се към Бистра и ставам. Забраньено пушенье! Филджан вишка! -подхвърлям на саксофонистката.

–За Вас и за мог приятеля от Бугарске кой е дошао да ме гледа! -пристъпва Лана Скъргатич и тържествено слага на раменете ми шал на Хайдук Сплит.

–От къде я познаваш? -разтяга стиснати устни Бистра.

–Бях в Загреб на концерт!

–?

–С теб бих отишъл на нос Хорн, знаеш!

–Той би отишъл с нея на нос Хорн! Мъже! -смее се Бистра. Та йанг хъ да ици чи хъ ен дзя!

-Ооо! -смеят се китайците.