Прочетен: 1301 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2012 12:22
Мине не мине някое време и жената вземе да каже нещо което не е очевидно заяждане .
Нашите кинематографи искат всичко да кажат в един филм – завършва на глас тя , на фона на финалните надписи на един филм с Ди Би Суини .
Може би има релация с броя на българските филми напоследък – отговарям й аз и отпивам глътка ледено „Ломско” пиво .
Или може би за това , че ги правят по проект и за конкурс , не за нас ,а за тях самите .
Може да не изливаш един титаник океан , но да видиш света в една капка , като сълза на детско личице . Като в „Горещо пладне” на Радичков .
Като се замисля , и там имаше много вода – след като се намеси Петър Слабаков .
Вода , огън , въздух и земя , от това става хубав филм . И Скарлет Йохансон по малко , но без да приказва , че ги говори едни .
Глупости – Скарлет .
Биляна Петринска – естествена е !
Ето , в „Петимата от Моби Дик” имаше вода и стана много хубав филм , но огъня дойде накрая и ми дойде в повече .
А съвсем естествено мисълта ми завива към Созопол и морето . Животът ни е очакване на морето , животът е морето , а след това живеем до следващото море .
Ние пък ходим на планина – ще ми възразите – знам .
Е , там има въздух – воала - както казвахме преди Бийтълс и след принц Чарлз .
Земята отново има цена . Филма („Земя”) сега колко ли го помнят , но той и Игор Марковски го е забелязал , че ние българите си патим от къса памет .
А всичко започва от земята - то ако можеше всеки да получи два кораба с платен фураж – и баба знае . Или ако можеше всеки да обръща държавните и общински пари в свои лични .
Много се кефя на онзи виц дето едни маймуняци като мене отишли в планината на разходка и докато щракали с апаратите и сравнявали нашите боклуци с австрийските Алпи , срещнали един дядо .
Какво правите бе мъжури – попитал ги дядото
Ами дойдохме да глътнем малко въздух – отговорили мъжете .
Е то сал един въздух остана , глътнете га и нега – изпъшкал стареца .
Работих малко в Испания , и като се върнах окончателно им разправям .
Ами то , ти филм ни разказваш – прекъсва ме една устатница .
Хубав филм беше – испански . Казват че свършил .
Децата изгледаха всички филми , освен тези за които ги попитам . Обещават да ги изгледат и тях .
Всеки е забелязал , че не иска филма да свърши или не по този начин .
Сега като ми поомръзнаха филмите и се замислих защо е така .
Ако не си се отказал още на увода , и не си заспал на бездействието , значи си затънал във филма като турист в олинлкузив . И после или се кълнеш че няма да прекаляваш вече или нямаш сили да станеш .
Ама те сега и турците се усетиха с олинлкузива , че то и аз почти се навих да отида в КЪДЕдасъ , като гледам тук как управителя се бъзика с бизнеса , с персонала и с мен .
Макар че има и изключения . Не съм ги броил , но не са малко вече . Като „Следвай ме” с Христо Шопов и Биляна Петринска . Хареса ми . Не се заричам да го гледате , но си имаше всичко . Имаше вода , въздух , огън и земя , и Биляна Петринска .
Отпивам си от „Ломското” и гледам жената гледа „Секса и града” – дават наведнъж по три серии .
Дали и липсва град дали и липсва секс , но във филма има по много и от трите .
Днес слушах по радиото един човек– издебвам между сериите жена ми – и после го срещнах .
Същия , то това като на филм – кефи се жена ми .
Е чак същия , не . По радиото беше един художник от Карлово . Имал традиции и приятели и по традиция събирал приятелите си на сто литра домашен пелин зимата и на много бира лятото .
А този когото срещнах беше зъболекаря дето го търсих от първата ми пломба та до онзи ден .
Направо мечта .
Наскоро при него по спешност дошъл един американец от военната база . Бил на инспекция - етнически виетнамец на висока служба .
Разменили някоя приказка и американеца му споделил , че тук в България сбъднал една своя детска мечта – да се запознае с един велик артист .
Кой е артиста мислиш .
Стефан Данаилов .