Бях на петнайсет и мислех за далечни неща, когато Полина, която живееше в съседната къща и с която слушахме грамофон, у нас или у тях ми даде няколко плочи. Фонограф “Кънтри”, беше “моята” музика.
-Хайде да отиде...

Сутрин ставам рано, пия кафе, пускам телевизора, първа втора и трета в синхрон ме третират, колко не сме добре и как няма да се оправим, докато се хилят инфантилно.
Днес ще отида до града да видя хора, че на село хептен няма.
Аз съм не...