Жена ми ми даде педесе лева и замина на работа. Освен това с нея не ставаме за кафе – тя знае какво няма да й кажа, а аз зная какво тя ще ми откаже!
Тръгнах за Кауфланд. Оживено е до там, ще ми развалят и ще си купя чай!
Още на „Гурджовата“ аптека срещнах Нилиян и тъкмо се разговорихме, той чакал да почне параджия в „изчислителния“, а аз чаках да разправя как ме уволниха, и той абдикира с един негов познат.
После срещнах Валери на „старата автогара“, и даже той ме заговори, явно не бързаше да се връща на работа, явно и тя си вървеше и без него, явно от НАП-а не можеш избягаш, но нещо в историята ми веднага му омръзна и форсира развръзката.
До Кауфланд беше като в американски филм, от тези дето аха нещо ще ти се случи и идват надписите.
Освен за чай и затова ходя до Кауфланд,че там все едно има „ден на отворени врати“ на германски самолетоносач, и попаднали случайно хора ходят по палубата между излъсканите машини и между разноцветния екипаж.
Двама бяха застанали с празни колички и празни надежди за евтина захар и отдалеч разговаряха: „...един хвърли четири пакета в количката – така се прави! А на мен една шматка ми взе пакета, че не можах да взема наведнъж двата!...“
Намален чай нямаше, имаше „ементал“ и „синьо сирене“ за дегустация, а и аз се сетих че трябва да взема как беше - „диклак“ - нещо друго беше дето все го забравям, за Кучо от ветеринаря, против кърлежи, защото както казва Баскерет, „...в България само две неща могат да те убият – кърлежа и Политиката!“
Така с ясна цел тръгнах към д-р Намлиев. Ето, решението било толкова очебийно , толкова очевадно и толкова очевидно. С доктора винаги намираме път през Проблемите, широките друми и тесните „касъци“ на Живота, здравните навици, и последствията от тях.
Днес обаче бях посетен от Риториката, като на „петъчен контрол“ ,и той първо дълго говори по телефона, а после в стаята влезе още един клиент.
Обръщам се към него и ааа, все едно гледам Миша Алексич – баскитариста на „Рибля Чорба“. Толкова близо не можах да го видя онзи ден в Зайчар.
–Къде се загуби бе Насконти? - попита го развеселено доктора.
–На работа съм, и ...! - отвръща Миша Насконти.
–Много се радвам, когато хората работят! -наставлява ни доктора-тогава и моята работа върви.
–А работа! Тя колкото коефициент за оцеляване...!
–Той й ..., и Бил Гейтс оцелява! - присъединявам се и аз
–Ее, той е над оцеляването! - упорства Миша.
–Всички оцеляваме...! - развива въображението ни доктора.
–Абе различно е! - кава Миша, но погледа му търси решение.
И аз нали съм по лесното, както казва жена ми, веднага му се притичвам.
–Какво казваше един инструктьор на инструктажа преди караула? -питам ги.
„Кажи Ананиев, как часовия охранява най-добре Поверения Му Пост?“ -пита той.
„Ами като заеме кръгова отбрана, мерника на „постоянен“ и евентуално...“- цитира визуално Анани.
„Няма евентуално Ананиев, няма!Кажи Начев?“
„Само денем стои на „вишката“, нощем не пали цигара, помни паролата и малкото име на разводача“ - върти очи в тавана Начо.
„Глупости, а цигарите ще ти ги през носа!Кажи бе Баскерет, недей гледа глупаво а кажи?“
–Ще кажа, ама да няма послесветене! - колебая се аз.
„Ще има Гаусово сечение и „американска легация“, ако не кажеш !
–Според мен часовия Пази най-добре Поста, като най-напред Пази Себе си! - рапортувам аз, защото съм давал караул на Марково, на „Паметника“, и даже на „дивизионната болница“.
„Е те това е сержант, да го е*а!“ - радва се инструктора.
–Даа! -обобщава доктора. А за какво идваш днес?
–За диклак, ааа за адвантикс! -сещам се аз.
–Моята има проблем...! - чувам да казва Миша докато затварям вратата.